Интервю на Боян Бойчев с Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели и и директор на издателство „Български писател”
– Бояне, издателство „Български писател“, на което си директор, отбелязва много сериозна кръгла годишнина. Ти лично с какви чувства я честваш?
– През декември издателство „Български писател” навърши 70 години. Това е достолепна възраст, която отбелязахме с редица книжовни премиери в София и в други градове. Особено запомняща за мен остана срещата на 20 ноември т.г. в Разград по покана на общинското ръководство и на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев”. Там, освен премиерата на стихобирката ми „Помръкнала е реката”, беше представена и поетичната антология „Поети – 2016” с участието на поети от града. Всъщност, от 2014-а всяка година издателство „Български писател” отпечатва поетични антологии, включващи най-нови стихове предимно на членове на СБП, но и на автори, нечленуващи в нашия съюз, ала доказали своя талант. Паралелно с поетичните антологии издаваме антологии с разкази и с творби за детската аудитория. Тази годишнина за мен е особено скъпа, макар да осъзнавам, че моят принос е съвсем незначителен на фона на всичко онова, което е ставало в най-голямото издатгелство за българска литература у нас.
– Ще разкажеш ли на нашите читатели за историята на издателството, може би не всички я знаят?
– Създадено е в края на декември 1947 г., след закриването на Народната камара за култура. Тогава е взето решение да бъде изградено издателство към Съюза на българските писатели. И оттогава, та до днес това издателство съществува като „Български писател“. Вече няма онази мощ от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, когато са издавани книги в милионни тиражи. Ала продължава да съществува и да брани стойностната българска литература. Вече не обслужва никакви политически сили или идеологически постулати и се радвам, че постепенно възвръща доверието на писателите – членове на СБП, които го търсят и предлагат своите творби. Не може обаче и да има сравнение с онези години, когато българската книга беше на особена почит. Сигурен съм, че във всяка обществена или домашна библиотека у нас поне половината от книгите са с емблемата на „Български писател“ – от томовете на родните класици, през „Библиотека за ученика“ до съвременни автори. В издателството през десетилетията са работили такива колоси на българската литература, като Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Александър Геров, Елисавета Багряна и още десетки имена. През десетилетията на прехода това издателство няколко пъти беше довеждано до фалит. Когато го оглавих, имаше натрупани огромни дългове, които за няколко години успяхме да превъзмогнем и сега разполагаме с книги за повече от 100 000 лв. Имаме заглавия на български класици, литературни антологии, ценни справочници и силни, талантливи книги на съвременни писатели. Всеки може да се обърне към нас или към някои от книжарските вериги в страната, за да си купи от тези книги.
– Аз лично си спомням още от дете книжките с логото на „Български писател“. Какво се случи, че популярността на изданието намаля, дори в един момент то престана да съществува, после бе възстановено?
– Не ми се търсят причините за нерадостната съдба на издателство „Български писател“ в близкото минало – те са и обективни, и субективни. Иска ми се да вярвам, че проблемите вече са зад гърба ни и по-важното е да гледаме напред. От юридическа гледна точка това издателство е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, но собствеността му е изцяло на Съюза на българските писатели. Което означава, че то трябва да реализира печалби в условията на силна конкуренция, в която агресивни частни издателства предлагат на пазара булевардни заглавия със съмнителна художествена стойност. Ние не можем да си позволим такива компромиси и се надяваме, че ще доживеем до времето, когато ще бъде създадена държавна доктрина за защита на българската писменост, книжовност и литература, а издателство „Български писател“ ще бъде неразделна част от този отечествен дълг.
– Появиха се много нови издателства, някои от тях успяха да се наложат на пазара. Къде е мястото на „Български писател“ в тази пазарна среда? Може ли да оцелее, поне отчасти да си върне тиражите, които имаше преди?
– Отдавна живеем в реалността на пазарните отношения и свободната конкуренция. Хубаво е, че съществуват много и различни издателства – някои са по-успешни, други – не толкова. Важното в случая е дали тези издателства помагат за утвърждаването на истинските художествени стойности, или предлагат продукция, насочена към разрушаване на нашата национална идентичност и към налагане на ценности, далечни на българската традиция и морала ни. Такива случаи има много, но ми се иска да дам и един положителен пример. През последните две десетилетия издателство „Захарий Стоянов“ се доказа като истински защитник и разпространител на българската словесност, на високите естетически постижения на западната култура и руската класика. От няколко години „Захарий Стоянов“ и „Български писател“ издават пълните съчинения на Николай Хайтов, а това е само началото на съвместните ни начинания.
Предстои много работа за утвърждаване на издателството в динамиката на книжовния пазар у нас, но са направени доста успешни крачки в тази посока. В края на миналата година беше отпечатан „Азбучник на Съюза на българските писатели /1913-2016/“. Съставен бе от редколегия под мое ръководство, в която участваха Благовеста Касабова, Иван Есенски, Никола Инджов, Георги Н. Николов и Христо Ганов. Ние не направихме никаква идеологическа или етническа селекция на авторите, включени в този справочник. Нещо повече, за пръв път във вековната история на СБП са поставени едно до друго имената на творци с различни партийни и политически пристрастия. Не си позволихме да даваме субективистични оценки на включените писатели. Надяваме се тази книга да бъде още една подадена ръка към творците на изящната словесност, разединени и отчуждени в годините на тоталитаризма и на прехода към нови обществени реалности. Също през 2016 г. излезе и „Христоматия на българската литература“, съставена от Атанас Звездинов, Никола Инджов и Петър Анастасов. В нея бяха застъпени едни от най-силните, емблематични литературни творби на писатели, които вече не са между живите. Поради малкия тираж, тази „Христоматия…“ беше много бързо изчерпана и явно се нуждае от преиздаване.
С подкрепата на Министерство на културата издателството ни публикува през настоящата година във възстановената поредица „Библиотека за ученика“ книгите „Димчо Дебелянов – избрани творби“ и „Елин Пелин в съвременния свят“. Възстановяването на съществуващите преди поредици на „Български писател“ е труден и бавен процес, но реално осъществим, защото в нашия Съюз членуват повече от 800 човека, за които писателството е призвание и съдба. Те са и потенциални автори, и редактори на издателството. Сигурен съм, че никое друго българско издателство не може да се похвали с такъв интелектуален резерв. В същото време „Български писател“ е отворено за всеки талантлив автор и за това свидеителстват фактите, че много от издалите книги при нас бяха приети за редовни членове на Съюза на българските писатели.
Издателството ни се опитва да развива дейността си като отбелязва юбилеите на български класици, чрез публикации на книги на свои съюзни членове и чрез разпространение на чуждоезикова литература. Наскоро се очаква да бъде отпечатано фототипно издание на „Безсъници“ от Пейо Яворов, придружено от критически изследвания за безсмъртния поет и драматург. Подготвяме и антология със стихове, посветени на Яворов. В библиотека „Простреляният пегас“ излезе книга с избрани творби на Христо Ботев „Майко моя, Родино мила…“. А писателят Никола Филипов е подготвил книгата „Антон Страшимиров. Последни писма“, която ще излезе също съвсем наскоро с емблемата на издателство „Български писател“.
– Къде е границата между комерсиалното и стойностното?
– Според мен не може и не би трябвало да съществува рязка граница между комерсиално и стойностно, но не всичко комерсиално е стойностно. Художествената литература има призванието да възпитава и да издига в нравствено и интелектуално отношение човека, а не да се принизява до елементарните възприятия на личността. За радост ние имаме прекрасни примери за висока и стойностна българска литература и трябва критериите ни да не падат по-ниско. За съжаление, все още чуждопоклонничеството у нас е с хиперболични размери и всяка книга с по-шарена корица и саксонско име на автора има несъмнено по-голям шанс да бъде купена. А какъв е текстът – няма особено значение.
– Днес всеки може да си издаде всичко, стига да има пари. По този начин до хората достигат произведения с ниска художествена стойност… Не крие ли опасност това за ценностната система и морала?
– Най-страшното е, че все повече хора пишат какво ли не – стихотворения, мемоари, разкази, романи дори. И ако имат пари или намерят спонсори – бързат да ги издадат и да се обявят за писатели. Това е придобило епидемични размери. И тук трябва да се приложат естетическите критерии, които функционираха безотказно преди десетилетия, защото в редакциите на издателствата и литературните медии работеха утвърдени писатели. Днес не много издателства могат да се похвалят с професионални редактори и където има такива, има и позитивни резултати. Ала издателствата в България са хиляди, хиляди са и печатниците, затова съвсем не е трудно да се появи нещо, приличащо на книга. Всичко това уронва не само ценностната система на читателя, но го отблъсква от литературата. Не са малко българите, които смятат, че съвременната ни литература няма никаква стойност и това е начин амбициозни издатели и автори да налагат вкусове и критерии, далечни на истинските художествени примери. И това не би било толкова страшно, ако не се налагаха съзнателно или подсъзнателно разрушителен нихилизъм, гавра с национални герои и идеали. А това вече е опасно и за морала.
– Издателство „Български писател“ би ли издало слаба книга само и само да спечели пари?
– Целта на издателство „Български писател“ не е да печели пари, а да съхранява добрата българска литература, затова няма шанс да излезе слаба книга. Не бих казал, че всички издадени от нас книги са на еднаква художествена висота, но се стремим да поддържаме ниво. Знаем, че и в предишните десетилетия това издателство е публикувало не само високоталантливи творби. Напротив, дори се беше превърнало в нещо като бастион на определена литературна каста, обслужваща по доста недостоен начин строго партийни интереси. За радост това време е безвъзвратно отминало.
– Имаме ли нужда от цензура?
– Цензурата е най-страшната дума, чийто смисъл е ограничаване на въображението, на свободата въобще. Цензура не е необходима, необходим е авторов морал, който сам да прецени какво може и трябва да напише и как да изглежда действителността, изградена в съзнанието му. Необходимо е писателят да живее с убеждението, че справедливостта е сляпа, но притежава вътрешно зрение и като Темида може да осъди или оправдае всяка човешка постъпка.
-А какво мислиш за налаганите с реклама „модерни“ творци?
-Вече споменах, че у нас съществува тенденция да бъдат налагани имена в литературата по доста агресивен начин. Не само чрез повсеместна реклама в електронни и печатни медии, но и чрез преводи в чужбина, които по правило стават с държавни средства или посредством спонсорства на антибългарски фондации. Друг начин за налагане е връчването на национални литературни награди, без значение, че вече са въпросните „модерни“ автори са я получили вече. Няма да споменавам имена, защото не са едно или две. Според мен най-важното е един автор да намери място с творбите си в сърцето на читателя. А българският читател не е глупав и не е лишен от сетива за инстинските художествени стойности.
– Практика през последните години е автори сами да търсят спонсори или да вадят пари от собствения си изтънял джоб, за да си плащат издаването на книгите. Нормално ли е това?
-Не е нормално, но такава е реалността. Нашето издателство няма все още възможност да издава със собствени средства книги с доказана художествена стойност, но се надявам в близко бъдеще да се случи и това. Съществуват в почти всяка по-голяма община програми за подпомагане на книги и авторите биха могли да използват и издателство „Български писател“ като участник в такива конкурси. Ръкописите трябва да отговорят на едно единствено условие – да притежават художествена стойност.
– С какви амбиции издателство „Български писател“ гледа към бъдещето? Какви са конкретните проекти за новата 2018 година?
-С разумни амбиции. Не можем да надскочим ръста си, но все повече ще разширяваме диапазона на нашата дейност. Договорите на СБП с писателски съюзи и правителствени центрове в Сърбия, Русия, Украйна, Италия, Германия, Великобритания, Китай, Азербайджан, Словакия, Франция, САЩ, Македония, Бразилия, Аржентина, Пакистан, Швейцария, Турция, Кувейт и др. държави ме правят оптимист за бъдещето. Стига да ни стигнат силите!
А като конкретика – след столичната премиера на антологията „Съвременна литература от Азербайджан“ ще има представяния през следващата година в Пловдив и Благоевград. Предстои отпечатването на поетична антология, посветена на 140 годишнината от Освобождението ни от турско робство. С книги на „Български писател“ ще отбележим през следващата 2018-а юбилеите на Елисавета Багряна, Дора Габе, Алеко Константинов и, разбира се, 105 годишнината на Съюза на българските писатели.
– И накрая: българската книга – ще я има ли?
-Не само ще я има, но и ще пребъде. Защото тя трябва да бъде един от приоритетите на нашата държава, която има изконни традиции и подобаващо място в съкровищницата на европейската култура. Българският език е признат за официален език на Европейския съюз и е нужно да използваме тази невероятна привилегия, за да докажем, бе родната ни литература по нищо не отстъпва на другите литератури. За всичко това са нужни общи усилия, а не конфронтации, акумулирани както от външни сили, така и от собствения ни егоцентризъм. И смятам, че мястото на издателство „Бэлгарски писател“ в тази борба съвсем не е незначително и маловажно.
