През 2017 г. европейската бежанска криза очевидно намалява.
До 19 декември тази година 168 982 бежанци и имигранти са пристигнали в Европа по море.
Това е значително по-малко от 2016 г., когато общо 362 753 души поеха по морския път към Европа. А за 2015 г. броят е повече от един милион.
Този спад отчасти отразява европейските усилия за спиране на притока на имигранти и бежанци, които включват споразумение с Турция за изпращане на имигранти, пристигащи на гръцки острови; огради, разположени в централноевропейски страни и подкрепа за либийската брегова охрана.
Но през 2017 г. все още се усеща политическа реакция срещу притока на имигранти в Европа.
Изборите в Германия на 24 септември 2017 г. показаха, че популистката крайно дясна партия Алтернатива за Германия (АГ) влиза в германския парламент като третата по големина партия – като имиграцията е въпрос номер едно.
Извънредни партии, които провеждат кампании по антиимигрантски настроения, спечелиха парламентарните избори в Австрия и Холандия. На президентските избори във Франция, Марин Ле Пен от крайно десния Национален фронт се изправи на изборите срещу евентуалния победител Емануел Макрон.
Кризата на бежанците в Европа достигна своя връх през 2015 г., когато повече от един милион бежанци подадоха молба за убежище в Европа – 363 000 от тях са сирийски. Повечето от тях се озоваха в Германия, която през август 2015 г. заяви, че всички сирийци са добре дошли да останат.
Но пристигането на стотици хиляди етнически араби в Германия не беше безпроблемно: топлото приветствие на Германия се охлади значително след Нова година 2015 г., когато млади мъже, за които се твърди, че са араби, са обвинени в грабежи и нападение срещу немски жени в Кьолн.
Но Германия не е единствената страна в Европа, която разчита на арабските имигранти, за да запълнят изискванията на пазара на труда от 19-ти век.
Тази времева линия отразява някои ключови движения на арабите в Европа през вековете в страни като Испания, Великобритания, Франция, Нермания и Белгия.
