В поредицата на рубриката „Художник в сянка“ днес ще ви представим един нов артист- Мариян Гюров. Той завършва „История на керамиката“ в „Национална художествената академия“, но в момента се занимава с графика и живопис. Има и собствено студио за татуировки. Казва, че за него татуирането е бизнес, а графиката и живописта- хоби.
Мариян никога не се е стремял към комерсиланост. Макар понякога да е нужна реклама, внимава всичко да е в рамките на нормалното, за да не се замърсява изкуството. Според него рекламната кампания би отнела индивидуализма и изграждането на един творец като завършен артист.
Свободната практика дава свобода на творчеството му. Това е категоричното мнение на младия художник. В момента той подготвя отново собствена изложба, която смята да посвети на „Стара България“.
„Трябва да не забравяме корените си и искам да покажа, че България не е само сиви панелки и прашни улици.“– споделя пред SofiaPress Мариян.
„Стари керпичени къщи, хора на полето, земеделие, тихи и спокойни села.“ – това е неговата представа за това как би изглеждала визуално тази “Стара България”.
„Отне ми месеци търсене и изработване на проекти и скици. И все още подготвям изложбата.Надявам се до края на годината да съм готов.“ Изложбата Мариян ще посвети на своята живопис- български носии от всички краища на България, гайди, тъпани и хора.
А на въпроса „Какво те привлече в татуирането?“ той отговаря с усмивка:
„Привлече ме това да имам собствен бизнес свързан с изкуството, който е доста популярен в момента. Много по-голям кръг от хора се вълнуват от татуиране, отколкото от картини. Понеже рисувам от както се помня, върху каквото ми падне, покрай керамиката и скулптурата реших да пробвам как е и върху кожа с боя.“
Независимо дали рисува графика, живопис или татуировки, за Мариян е важно да бъде отдаден напълно на това, което прави. Само тогава нещата се получават такива, каквито би искал да бъдат. И се надява един ден да бъде успял български артист.
Когато се рисува графика, моливът може да се изтрие с гума, ако нещо не ти харесва. Рисуването върху кожа, обаче, с мастило за татуировки и машинка остава за цял живот. Интересно ни е дали няма известна доза притеснение, когато се рисува с игла? И дали този вид изкуство носи известни трудности?
- Един артист, ако се притеснява да направи една творба, то значи той не е артист. Всичко е концентрация и спокойствие. Всяка грешка е поправима. Както казваше професорът ми в Академията – всеки дефект е ефект.
Автор: Ирина Иванова
