Photo by Gabriel Bouys / AFP / Getty Images
Фалшификаторите на произведения на изкуството са толкова обиграни, че успяват да заблудят дори най-големите и престижни музеи. Следователно, какви мерки предприемат институциите, когато някои от ценните им експонати биват оспорени като фалшиви?
Сред най-дискутираните творби е Getty Kouros. През миналия месец, след дългогодишен дебат и полемика, музеят Getty призна че тяхната популярна древногръцка статуя е реплика и последва премахване от показ. Поръчана е през 1985г. на стойност 9 милиона долара. Още от тогава историците започнали да оспорват оригиналността на произведението, а през 1992г. музеят свикал научна беседа, колоквиум от учени. Някои експерти трърдяли, че анахроничният стил и разликата между главата и краката на статуята сочат модерния й произход. Други пък твърдели, че еклектичността не била достатъчна за заключението, че творбатa е фалшификация. Така, след липса на консенсус, решение не било обявено и случаят потънал в забрава.
Когато историци в сферата на изкуството не стигат до единодушие, анализ на материала от който е съставен обекта, може да покаже годината на неговото създаване. Но не винаги е толкова просто. В началото, анализът на Getty Kouros показвал неговият античен произход, основно поради наличието на химични процеси, възникващи единствено с течение на вековете. Но по късно научили, че дори този процес може да бъде симулиран в лаборатория. Умелите фалшификатори намират материали, адекватни спрямо епохата на произход на обекта. В случая застаряването станало изкуствено.
Експерти спорят за авторството, мненията се променят с времето, а технологиите се развиват и показват нова информация. Автентични творби биват биват понижавани в йерархията след не достатъчно доказателства за произхода им, но след времe отново връщат реномето си. Пример за това е случаят с картина на Диего Веласкес в музеят за изкуство Metropolitan. Придобита е през 1949г. като оригинал, но през 1979г. са насочени съмнения към оригиналността. Започнало да се счита че картината е част от някакъв вид семинар, в който задачата била да се копира стилът на художника. През 2009г, обаче, след почистване, непосилно за технологиите от предходните десетилетия, в долния ъгъл се появил подписът на самия Веласкес.
Една от най-популярните измами може да бъде намерена в British Museum. Кристален череп, в културата на Ацтеките, символизиращ смъртта. Съществуват няколко подобни, в публични и частни колекции. Това, което заинтригува хората в тях, е мистерията в която са забулени. Някои твърдят, че са на хиляди години и притежават лечебни способности. Други смятат черепите за доказателство, че извънземните са посетили Ацтеките. Въпреки пленителните истории, учените доказали, че предметите са нито древни, нито магични. Анализ с електронен микроскоп доказал направата им с модерни инструменти, някъде около 19-ти век в Европа. Тъй като не били открити по време на разкопки, Британският музей сметнал всички за фалшификати. Въпреки това, те все още могат да бъдат видяни и им е обърнато сериозно внимание в уебсайта. В използваните термини не присъстват думи като “фалшиво” или “фалшификация”, а “не автентичен артефакт” и “не произхожда от източник от древната търговска мрежа на Мексико.” Въпреки че музеят признава липсата на каквото и да било свръхестествено в експонатите, черепите продължават да стоят на показ, защото насърчават посетителския интерес към културата на Ацтеките.
Фалшификациите не се зачитат колкото автентични произведения, разбира се. Но все пак, наистина могат да събутят интерес в посетителите към дадена култура и нейната истинска история, а и водят повече посетители в музеите.
Автор: Пламен Михайлов
