От Sofiapress.com се срещнахме с Михаил Лалов – един от художниците в общата изложба ”5×5” в галерия ”Стил 2”. Ето какво ни разкaза той…
Кога направихте картините за тази изложба и какво ви вдъхнови?
Присъствието ми в тази галерия е благодарение на Валентин Ангелов, който ни събра. Тези картини са създадени в различни етапи от моето развитие. Заедно с него решихме да направим изложбата с нови и стари картини. Някои от работите не успяха да се включат, защото не са в България. Те са от различни мои периоди.
Какво ви вдъхновява да работите напоследък?
Винаги ме е вдъхновявало нещо, но и рутината си казва своето. Вдъхновението винаги трябва да го има, за да се появяват нови картини. Сега специално имам и други задачи, които са по-сериозни в търсене и затова вдъхновението е на малко по-заден план, а важно е и натрупването на метериал.
Къде се чувствате най-добре да създавате вашите картини?
Най-хубаво е в ателието, разбира се. Но идеите идват и в движение, където и да отида, винаги имам нещо в мен, което да ми помага за по-нататъшното действие, за да се подсетя. Иначе в ателието са перфектните неща, които могат да станат, а в зависимост от форматите и големините, там може да има голям кеф…
Добре ли комуникират помежду си картините, които са подбрани в тази експозиция?
Тъй като всички сме приятели и сме ги подбрали заедно, всеки от нас тук има свой облик. Ние не сме тепърва започващи, а всеки има стил, който подчертава и показва един автор. Не напразно и на Ники Янакиев, Ники Алексиев и Вальо – всички картини са много различни, но се допълваме по мислене и работа- което е в основата на нещата.
Вие заедно ли курурахте изложбата ?
Сами подредихме нещата и знаехме предварително какво трябва да направим. Когато знаеш къде ще са картините, както в това хубаво помещение, горе долу всичко беше ясно още преди да подредим.
Жената играе главина роля в част от вашите работи…
Това е период. Тя винаги играе роля. Сега има други неща, които правя и измислям. Иначе жената е водеща, трябва да имаш тръпка, идея- тя идва от друго място, не идва от само себе си…
Само живопис ли правите или работите и върху други неща?
Правя много работи. Графика, рисунки, акварели и театър, той ми е като основа. Сега помагам за друго израждане, за един по-модерен театър.
Какво мислите за арт сцената в България, за художествения живот?
Той е малък и благодарение на такива хора като Волен и тази галерия е много добре дошло за активното развитие на изкуството и показването на художници. В София има някакво развитие, но не е това което трябва да бъде, защото няма меценат който да отговаря и да избира автори, които да могат да работят. Сложна е работата с художниците, най-вече…
Виждам, че тук има абстракция…
Ники Алексиев е поел в друга посока, много хубава, а Ники Янакиев си е такъв. Моите работи са стари, но най-новата е тази картина, аз много рядко правя пейзажи, но понеже е правен почти по натура е нещо ново. Иначе в нашето търсене общо взето Ники Янакиев е избягал най-много от натурата отдавна, нищо че е възпитаник на Светлин Русев, той няма общо с него. Той си играе с цвета, страхотен майстор.
Всеки един от вас във времето се развива и се проследявате взаимно…
Няма как, ние се движим в този кръг, приятелите сме. Аз знам Ники какво работи в ателието, виждаме се. При нас няма злоба за ралзика от други места, може би и при други колеги.
Виждам, че не крадете един от друг…
Всеки е хванал неговата нишка , всеки работи и може само другия да му помогне, което е приятелско. Всеки автор, който е утвърден си има своята приказка и тя не може да избяга от него,затова няма как да се краде. Инче занаята ние сме си го научили отдавна. (Смее се)
