Christo on Lake Iseo in Italy, where his solo project, “The Floating Piers,” is scheduled to open in June.CreditAndrea Frazzetta for The New York Times
Може би причината Кристо да е това, което е, се крие в неговите корени и гени. Роден е на 13 юни 1935г. в град Габрово. Произходът му е от интелектуалски род. Дядо му, Анани Явашов е бил енциклопедична личност – археолог, ботаник, учител и общественик. Майка му, Цвета Димитрова пък, била секретар в Националната художествена академия, но когато започнали бомбандировките над София, трябвало да се върнат в Габрово. Тя имала интерес към изкуството и поканила нейни приятели художници и скулптори да заминат с нея, за да не пострадат в столицата. Колкото до Кристо, по нейно предложение, той бил на 7, когато започнал да посещава уроци по рисуване, живопис и скулптура. Баща му, пък, бил завършил във Виена инженер и разполагал с текстилна фабрика в Габрово. Младият Кристо израснал сред платовете, които фабриката произвеждала. Не е случайно и че именно те са основно оръдие в неговото изкуство.
Днес става на 83 години. Когато е на около 21, той бяга от България и повече никога не се връща. До ден днешен е наричан “американски” артист. Най-известен става с мащабните инсталации които прави (облицоване/опаковане на сгради, мостове и други конструкции с плат). Интересното е, че той самофинансира проектите си от продажбата на скици и авторските права. Спонсори не се допускат. А това съвсем не коства малко, защото най-често са необходими милиони. Работейки цял живот в чужбина, той става популярен за масите в България, чак през 2016г. със своята инсталация “Плаващите кейове”. Необходимата сума за изграждането на инсталацията е 15 милиона. Лични средства. Като негов помощник се явява (до смъртта й през 2009г.) съпругата му Жан-Клод. Цял живот те творят заедно, а светът е тяхното ателие. Произведенията му могат да се нарекат “перформънс арт”, защото съществуват на даденото място само за определено време. Така се случи и с “Плаващите кейове”, които в продължение на две седмици, събраха около 1.5 милиона посетители от цял свят. Сред най-популярните творби на Христо Явашев – Кристо са “Опакованият Райхстаг” в Берлин, “Завесата” в Колорадо, “Чадърите” в Япония и други. Всеки проект отнема изключително много работа, поради мащабността си. “Кейовете” (намиращи се на езерото Изео в северна Италия) са проект, изграждал се около цели 40 години.
Интересно е, че когато в България се прочу името му през 2016, обществото с гордост искаше да си присвои артистa, но това не продължи дълго. След като Кристо без да иска (или нарочно) обиди страната в интервю за немски вестник, наричайки я “тъпата България”, спечели много врагове сред народа, както и обществени и публични личности. Бягайки от тук през 50-те години, той е избягал от режима в който не е виждал потенциал за развитие. Започайки отначало, от нищото, обаче, не е било никак лесно да се стигне до това му положение. Съвсем не е стартирал с многомилионни проекти, а по-скоро е опаковал пишещи машини и буркани, но със сигурност напускането е помогнало в кариерата му, защото сега е артист на световно ниво, с неподражаем стил и е неясно как потенциалното му оставането в България би могло да доведе до нещо повече. Родоотстъпничеството (както е според хората) се захранва от това, че никога не се е връщал, но самият той признава, че тук няма пазар за неговото изкуство. Е, винаги може да се измислят проекти дори и тук, като в момента без проблем би могъл да опакова централата на БДЖ (поне до продаването й), площадката на АЕЦ “Белене”, заводите за тютюн в Пловдив (или това което е останало от тях). Също, може и цялата южна граница, така че, евентуално да се затвори някой от каналите за бежанци. Но, за да затвърди мнението на българите за себе си, би било най-добре да опакова направо цялата държава.
Разбира се, не всеки би могъл да разбере Кристо и неговото изкуство. Възможно е за група хора той да е гениален артист, а за друга, творбите му да символизират единствено безсмисленото хвърляне на пари на вятъра. Факт е, обаче, неговата популярност и е на лице това, че той може да си позволи да направи инсталация или да прекрати такава, в знак на протест срещу изборът на Тръмп за президент на САЩ. Инсталацията се подготвя 20 години и трябваше да представлява покриване на 42 мили от река Колорадо със сребрист балдахин, но артистът се е отказал, защото това вече е земя на Доналд Тръмп, а той не иска да има нищо общо с него. Този проект също е бил на стойност 15 милиона долара. И, да… всеки може да направи нещо в знак на протест, но ще има ли гласност и отзвук след това, и някой ще го е грижа ли, въобще?
Кристо подготвя и нов проект, който е зароден още от 1977г. Той трябва да бъде висок 150 метра, 225 метра дълъг и широк 300 метра, а две от стените му ще са с 60-градусов наклон, а останалите ще са прави. Върхът на пирамидата ще бъде отсечена хоризонтална плоскост със 126,8 метра широчина и 225 метра дължина. Нарича се “Мастаба”, като планът е това да е единствената конструкция на Кристо, която да остане постоянно на местонахождението си, дори и след смъртта му. Би се получило като фараонска история.
Кристо и Жан-Клод са създали 20 мащабни инсталации, а са работили по 40, но “Мастаба” се очертава да бъде “най-голямото произведение на изкуството в света”, изградено от 410 000 разноцветни варела. И за да “опаковаме” този текст, вероятно мнозина си задават въпроса – “защо, кому е нужно?” Вероятно изглежда излишно, както и да опаковаш река (42 мили!), но ето че може да се говори за неподражаем стил, защото, кой друг го е правил? И на въпроса “защо”, стига да можеш да осигуриш финансовата част, не следва ли друг въпрос – “защо не?” Плюс това, след като печалбите на Явашев и Жан-Клод са изцяло от продажба на скици и авторски права, не значат ли разходите за още инсталации, още повече скици, следователно – пари?
Автор: Пламен Михайлов
