На 24-ти август 2018 г. от 18:00 часа в зала 4 на Градска художествена галерия Борис Георгиев – Варна ще се открие самостоятелна изложба на Веселин Начев. Ще бъдат представени творби от колекцията на Иван Ненков, както и две нови платна на художника.
Изложбата може да бъде разгледана до 24 октомври 2018 г.
ЗА ВЕСЕЛИН НАЧЕВ
Достойнството на живописта на Веселин Начев е, че тя не търси и не намира своите отговори в образ на качествени повторения на знаци от историята на съвременната естетика, а представлява авторско развитие на една фундаментална даденост – художник, мислещ и реагиращ в категориите и вариациите на епохата „модерн“. Резултатът е, че въпреки изразяването в рамките и широките измерения на универсалния визуален език на съвремието, това са произведения на настоящия момент и на разпознаваема емоционална география, свеждаща илюзиите на глобалистичния хоризонт до конкретността на духовното битие, в случая – това на художника. В един и същ момент условността на живописта се свързва със състояния, които могат да бъдат валидни и съотнесени към почти всяка действителност и едновременно безпогрешно разчетени като преживяванията на артист, съществуващ в ретроградна балканска посткомунистическа действителност. Веселин Начев е достигнал в новите си творби до особен, донякъде болезнен, свой живописен неоекзистенциализъм, опитващ се да разчупи черупката на момента и пресъздаващ невъзможността да го стори. В тях няма разказ, а състояние; синкоп между думите и откъсване от гравитациите на образи и изобразяване. В тях протичат едновременни процеси на конструкция и деконструкция, на визуализация на безпредметността и на синтез на конкретни образи със средствата на абстрактното. Те внушават някаква особена тъга на заминаване заникъде и пристигане отникъде; за самотата на емоциите, за изпуснати моменти и неслучили се срещи, за условността на красивото и нееднозначността на грозното… В някои моменти живописта на Веселин ми напомня за магията в стила на един от най-оригиналните визуални мислители на века – Сай Туомбли, с неговите кодове на жеста, даващи постоянен образ на ефимерното. В подобен контекст живописта се превръща в изкуство, повече свързано с литературата и поезията, отколкото с визуалния образ. Или онова, в което Веселин Начев се оказва толкова добър – синтезът между три „традиционни“ жанра: експресивната маслена живопис, колажът с фото-медиум и концептуалния бином „визия-разчитане“ при включването на текст в структурата на произведението. И като поанта в позитивните съдържания на творчеството на Весо ще отбележа сериозността, с която той се отнася към картината като обект на едно велико и вечно изкуство, отговарящо на тази човешка нужда за търсене на духовни средства за изразяване и удовлетворение. Живописта на Веселин Начев носи активната обективност на уличните графити, но превърната в свидетелство на естетическите състояния и посланията на конкретно време.
Филип Зидаров
