Роден е на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му, произхожда от богат свищовски род. Занимавал се с търговия и имал фабрика за кожи във Влашко. Той е един от хората, помогнали в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Семейството се завръща в Свищов след Руско-турската война от 1877 – 78, а по-късно живеят в Княжево, където бащата работи като контрольор на спиртната фабрика.
Учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. Излагал е свои творби на 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др.
След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в гр. Манхайм, където е поканен да направи изложба в престижното Манхаймско художествено дружество, което по това време се помещава в Художествената галерия Манхайм. Един от двата скицника, които художникът изпълва с рисунки и бележки по време на престоя си в Манхайм, през 2009 г. е публикуван във факсимилна форма от Аукционна къща „Виктория“ (текст: Ружа Маринска).
След 9 септември 1944 г. Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и хвърлен за няколко месеца в затвора. По-късно е реабилитиран.
Умира на 23 юли 1962 г. в София.
