Oткриване: 04 декември, сряда 19-22 ч.
София, ул. Цар Самуил 52
Тази е първата от редица изложби в ”Doza Gallery”, които говорят за отношението към изкуството и вътрешното разбиране за изкуство. Неговата конвенция, условност, един вид, неговата собствена специалност. Правила за играта. Изложбата ползва две апертури – фокусни дълбочини на една и съща реалия, които показват лица и цветни петна – фиксирани и изплъзнали се в търсенето образи. По един енергичен начин те коментират увеличението като процес, при който вглеждането в детайла оставя цялото фрагментирано и загубено, или обратно, целенасочено разпаднатия образ се е реализирал в живописен опит. Това взаимодействие и изведения от него процес не са само формален проблем. Те реферират към синтактичните структури в изкуството: от времената, когато е било особено значимо, към днешния ден, в който значимостта му е хипотеза. Да се търси вътре в изкуството реверберацията между образ и липса на образ, предлага възможност за вникване във волята на художника, място, и без това обвито в мистична аура. Става дума за играенето на изкуство и правенето на изкуство. В правилата за тази игра е от особено значение доколко валидна е хипотезата за значимостта му. От особено значение са и други забележителни, забележими или не неща, но в създадения алгоритъм от работи в изложбата Правила за игра, си запазваме удоволствието да Ви я представим така както е.
Работите й отразяват колорита на средата, в която работи, цветовете на Хавай, Джинченг, Лондон и Княжево са обхванати в гами и свои характерен ритъм.
