Моцарт, който живее само 35 години, оставя на човечеството едни от най-мелодичните симфонични и лирически произведения, написани с магическа лекота
Волфганг Амадеус Моцарт е талантлив австрийски композитор на класическа музика. Моцарт твори в така наречената класическа епоха, известна още като Виенската музикална класическа школа. Тя се е оформила около средата на 18 век в град Виена като е била свързана с идеите на Просвещението. Достига връхна точка на развитие през първата четвърт на XIX век. Неин предшественик е Кристоф Глук.
Творчеството на Моцарт е с огромен обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика по неговото време. Моцарт е сред най-популярните и талантливи класически композитори на всички времена. Неговият талант се проявява от крехка детства възраст. Притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като дотогава вече е написал около 450 творби.
Биография
Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, по онова време център на Залцбургската архиепископия, княжество в границите на Свещената Римска империя. Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт, от когото вероятно наследява и таланта саи, и на Ана Мария Моцарт (1720 – 1778). Той е 7-то дете в семейството, но преди него умират 5 други в ранна детска възраст.
Родната къща на Моцарт в Залцбург се намира на улица „Гетрайдегасе“ № 9 . Тя е посещавано място от любителите на класическа музика в цял свят, защото именно там са съхранени големия брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт.
Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 г. – свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикалност и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.
Още като юноша, Моцарт има концерт във Венеция, Италия. Датата е 5 март 1771 г. и според очевидци популярен за времето и изключително опитен композитор му задава музикална тема за фуга, върху която той работи в продължение на 1 час с такъв научен подход, умелост, хармония и точен ритъм, че спечелва симпатията дори на най-сериозните в областта.
Импровизациите не приключват с напредването на възрастта за Моцарт. По време на свой концерт в Прага през 1787 г., докато изпълнява симфония номер 38 („Пражката симфония“), той завършва с импровизации в продължение на половин час.
Случва се да не успява да завърши дадена симфония или концерт преди деня на представлението. Това не го тревожи, защото той импровизира края ѝ пред самата публика. Така се случва с концерта за пиано № 26, от 24 февруари 1788 г.
Легенда ли е невероятната му музикална памет?
В науката, а и не само, битува мнение, че Моцарт притежава уникална и невероятна музикална памет. Макар да искаме да си го представим със свръхчовешки възможности, той е бил талантлив музикант. Настрана от това, няма как да отречем, че много документи (различни писма до баща му и други) сочат, че е притежавал изключителна памет, свързана с правилно и точно възпроизвеждане на музика.
Именно поради своята паметливостта си и импровизаторските си качества Волфганг често не записва отделни части на произведенията си преди концерт. Оставя ги само в главата си. Друго проявление на забележителната му музикална памет е, че може да изсвири дадено музикално произведение или да напише нотите за него, след като го е чул само веднъж. Той запомня и транскрибира „Miserere“ едва 14-годишен.
Музика, стил и особено, свързани с творчеството на Моцарт
Музиката му е пример за класическия стил. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил – своеобразна негативна реакция, насочена против стила барок. Когато се появява Моцарт, той връща сложността на епохата на барока, но го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.
Моцарт е многостранен и гъвкав композитор, който пише във всички музикални жанрове, познати тогава – концерти, опери, симфонии. Различното е, че им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително меси, но и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове.
Всички основни характеристики на класическия стил присъстват в музиката му – чистота, баланс, прозрачност, сила. Особено в последните години от живота си Моцарт издига хроматизма до нова, непозната дотогава степен на артистичност.
Източник: Опера Варна
Снимки: Златка Вълканова
