Разговор с Теа Денолюбова, главен редактор на сайта АртАкция, който от този месец има и книжно издание. Първият брой ни среща със Стенли Кубрик, Хорхе Луис Борхес, Вирджиния Улф, Чарли Чаплин, Джон Ленън, Карл Лагерфелд, Александър фон Хумболд, Кърт Кобейн, Леонардо да Винчи, маркиз дьо Сад, Стиг Ларшон, Емил Зола, Бруно ГГанц, Никос Казандзакис, Дейвид Боуи, Александър Пушкшн, Дженис Джоплин. И успява да превърне отсъствията им в присъстия.
Коя е Теа Денолюбова? Момичето, побрало в сините си очи всички тайни на морето?
Теа Денолюбова е родена рез 1993г. във Варна. Пише от 7 години, на 17 издава първата си книга „Сложи ме на пауза“ с редактор Елин Рахнев и илюстратор Кольо Карамфилов. 2012 г излиза „Боян“, автор е и на „Черно на бяло“ съкровен разговор за смисъла на живота с актьора Христо Мутафчиев. Завършва Art direction и реклама в Istituto Europeo di Design, Милано, но се връща в България. През 2016г. участва в дебютното издание на TEDxVarna,темата ѝ е как да превърнем отсъствията н успех. Теа вярва, че е възможен контакт с любимите хора,когато ги няма. Въпрос на въображение е да поддържаш връзка с отвъдното. Затова и като настоаящ главен редактор на сайта за култура и изкуство „АртАкция, посвещава първия печатен брой на директно включване с Космоса за дани даде възможност да си поговорим с безсмъртни личности, които всички обичаме.
-Какво е предизвикателството да правите аналогово списание във времето на дигиталните формати, с какво това ще бъде все пак различното списание? Ще излезе от стандартите на традиционните списания?
– Това списание нямаше да бъде факт без групата от съмишленици, които се обединиха около една шантава идея и най-вече без подкрепата на издателката на АртАкция, Жаклин Вагенщайн. За една година сайтът ни www.atrakcia.bg успя да намери своето място под слънцето и вече има група от верни читатели – интелигентни и информирани хора. Силно вярвам, принтът не умира, напротив, винаги ще търсим удоволствието от това да се настаним удобно и да прочетем качествен текст. А и този любим аромат на хартия. Концепцията ни определено е различна и това беше риск – все пак кой разговаря с мъртви творци? Беше ми мечта да направя точно такова списание – с този дизайн, с тези разговори и с точно тези автори. Много са добри.
-„На живо от Космоса“ излиза в навечерието на CineLibri и определено има общо с кино-литературния фестивал, демонстрирайки възможността за връзка между различни светове. Първият му брой е изграден изцяло от въображаеми интервюта с отсъстващи от реалния свят звездни личности, Чарли Чаплин, Леонардо да Винчи Александър Хумболд, Стенли Кубрик, Вирджиния Улф.. Авторите ли си ги избраха, или има ли нещо, което ги свързва в общо съзвездие, което ни дава ключ за опознаването на Космоса вън и вътре в нас?
-Тази година CineLibri ни изстрелва в петото измерение и ще е по-мащабен от всякога. Зрителите ще могат да видят филми, посветени на Вирджиния Улф, Леонардо да Винчи, Казандзакис и още много… Истината е, че познавайки авторите, успяхме да предложим най-подходящите за тях събеседници. Не мога да опиша удоволствието и вълнението, което изпитах, когато получих първия текст – беше разговорът на поета Стефан Иванов сБорхес. Извънземна наслада! И изненадата от всеки следващ – авторите бяха направили невероятни проучвания из стари интервюта, изказвания, бележки… За да създадат текстове, които наистина те пращат в Космоса. Скъсяват разстоянията, премахват понятията тук и там, размиват границите между минало и настояще.
-Как интервюто като форма на общуване дава тази възможност да постигнем контакт от друго измерение?
-Разговорът е интимно преживяване, тънко изкуство, което е сложно за овладяване. Добре водено, едно интервю може да разкрие всички пластове на душата. При нас се получи. Аз самата често разговарям с моите мъртви, така ги наричам. Хората, които обичам, а вече ги няма. Всички са горе, събрани в чудесна компания. Точно като интервюираните в броя – представяте ли си колко много талант има някъде там, събран на едно място?
-Авторите на интервютата са също изключително прецизно подбрани: Жанина Драгостинова, Амелия Личева, Мария Касимова-Моасе, Светлозар Желев, Катерина Хапсали, Стефан Иванов, Георги Георгиев, Дамян Дамянов, Александър Бечанович, Росица Ташева Хриистина Хинова, Никола Шахпазов .. . Доколко са съумяли да се превъплатят във въображаемите личности, да разкрият техните светове, доколко е важно да разпознаем и тях самите зад въпросите, които задават?
-Част от авторите са и постоянни автори в www.artAkcia.bg, от които можем само да се учим на добро писане. Щастлива съм, че като автори се включиха и Кийра Чаплин, внучката на Чарли Чаплин, благодарение на Краси Генова, която пък разговаря с Карл Лагерфелд; Жоро от Остава, който се срещна с Кърт Кобейн, Александра Александрова, която направи интервю в рими с Пушкин… Магията се получи – имам чувството, че всеки един от авторите се пренесе някъде отвъд този свят с човека, с когото разговаря. На базата на много познание за творчеството им и много талант, за да допишат онова, което е останало неизказано.
-Кое е основното за едно добро интервю- доминирането или подтискането на егото, изобщо как интервюто може да се превърне в смислен разговор за същността на нещата?
-Никакво его, за мен то е основна, грамадна пречка. Не само за хубаво интервю, а по принцип. Толкова по-интересно е да излезеш от себе си, да оставиш думите, да видиш човека отсреща, да изпъкне той, да изпъкне общото, разговорът ви. Ужасяват ме телевизионни водещи, писатели, артисти, които не спират да говорят за себе си. Нека говори работата ни. Аз, аз, аз – това е истинска обсесия. Много по-красиво ми звучи ние. Аз-ът е самотен.
-В списанието има една друга доминантна тема, темата за отсъствията. Тя лично ви вълнува, развили сте я и в една Ваша ТЕД лекция. Защо е важно да търсим диалог с отсъствията?
-Това е тема, която явно ще ме преследва цял живот. Мислех си, че ще мога да я подмина все някога, но като че ли с времето интересът ми към нея само се засилва. Имам любима мисъл на Анри Троая: По-добре да страдаш от едно присъствие, отколкото от едно отсъствие.
Липсите ни бележат дълбоко, от тях боли, съжаляваме, че времето с обичаните от нас хора не ни е стигнало. Всъщност, не мисля, че има момент, в който бихме се наситили. Приемам темата и доста лично, защото според обяснението (или успокоението), което давам за собствения си живот, всичко, което ми се е случило от един момент нататък, е вследствие на една огромна липса, променила хода на действие на събитията. В началото бях гневна, сега съм благодарна.
-Следвали сте във Милано, на какво учи животът далеч от дома, изостря ли сетивата, опознава ли човек себе си, когато е заобиколен от отсъствия? Кога избира пътя назад, към миналото, близките?
-Да, живях там известно време, научих много, наистина. А в личен план имах време да сваля всички маски, всички заблуди, с които съм се залъгвала. Всички лъжи. Обичаме да лъжем сами себе си. Че сме добре, че сме щастливи. Казах си: чакай малко, това не е моят живот, не искам да живея далеч от семейството ми. Взех каквото можах и се върнах. А и тук има много работа за вършене. Повечето ми приятели, които учиха навън, също се върнаха. В България има много хубави млади хора. Нека да си ги пазим.
-Как да превърнем отсъствията в присъствия, така, че те да ни помогнат да бъдем по-пълноценни и успешни? Защо не трябва да преставаме да разговаряме с отстътващите хора, които обичаме и уважаваме?
Нямам рецепта, не знам. Имам мое вярване, може би моя лъжа, която ми помага да се справям. Мисля си, че баща ми например, ме пази отгоре. Би било много глупаво всичко да свършва просто ей така, със смъртта. Животът има повече въображение, не му отива такъв сив завършек. А и как иначе щях да мога да си говоря с Джанис Джоплин?
-Кога човек решава да разкаже и напише това което е вътре в него?
-Когато го боли. Като е на живот и смърт. Поне при мен е така. Странно чувство.
-Обяснява ли морето всичко и на какво учи морето хората, родени край него?
От морето ми е синьото в очите. Лекува, мълчи, гледа те. Когато нямаш любов, те напълва. Когато имаш, споделя я с удоволствие. Ако известно време не го виждам, се натъжавам.
-Страстен читател и киноман сте, кои от кранизациите на предстоящия кинолитературен фестивал очаквате с нетърпение и препоръчвате?
С нетърпение очаквам “Тази, която не съм” с Жулиет Бинош, “Къде си, Бернадет” с Кейт Бланшет, която е истинска кралица, “5 е съвършеното число” с Тони Сервило, любимецът на Сорентино, новият филм на Полански “Офицер и Шпионин”. Жаки и екипът на CineLibri ще направят есента още по-хубава.
