Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата към БАН отправи питане към Министерството на културата и лично към министър Боил Банов, какво е неговото отношение към начина, по който България ще бъде представена на Третата българска изложба в Лувъра.
Според изследователя хронологическият обхват на представените образци -ХV – ХVІІ в. или ХV – ХІХ в. са тенденциозно подбрани от куратора – г-жа Мори, специалист по османистика. Самото място за представяне на експозицията е в отдел “Ислямско изкуство”, намиращ се в подземията на Лувъра.
Очевидно това е било провокирано от интереса на самата г-жа Мори към османското изкуство и влиянието му върху други култури в пределите на Османската империя в посочените периоди.
От БАН са направили фотоси на артефактите, представящи България, сред които има много християнски икони и църковна утвар. Въпросът, дали някои декоративни елементи в тях от посочените периоди, са били повлияни от ислямското изкуство, е изкуствоведчески въпрос, който неминуемо би имал нееднозначно тълкуване. В случая, обаче, според Мутафчиев, се забелязвало едностранчиво рамкиране, което му изглеждало тенденциозно продиктувано от тезата на г-жа Мори. Изследователят се мотивира с това, че каквито и да са били взаимодействията между ислямското и християнското изкуство в посочените по-горе периоди, те няма как да бъдат причислени към друга религиозна същност, различна от християнската.
“Дисертацията на нашата колега Лиляна Станкова, отбелязва Емануел Мутафчиев, посветена именно на османското влияние върху българското християнско изкуство, категорично показа силно ограниченото и спорадично засвидетелстване на примери за проникване на ислямски мотиви в християнското изкуство по българските земи, особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения. Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни. През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха. Предметите от бита пък, каквито предстоящата изложба също има намерението да покаже, е трудно да се предположи на какви ползватели са принадлежали. Светското изкуство през периода XVI – XVIII в., от друга страна, не може да бъде представено балансирано в една изложба, тъй като именно тогава българското население в османската империя е рая, бедно, без своя администрация, без монетосечене, изолирано и без интензивни търговски контакти извън империята, които са основа на балканското Просвещение и респ. на замогване на християнското население едва в началото на XIX в. Единствените представителни сгради с по-ценни артефакти през периода XV – XVIII в. са църквите, в които се молят българите”, заключава Мутафчиев.
На сайта на МК до днес няма официален отговор на питането, на аргументите, както и на призива на Емануел Мутафов от БАН, министър Банов, цитираме: “да откаже институционално участие в изложба с подобна концепция, предлагайки да се изготви идея за изложба “Християнско изкуство от българските земи през XV – XIХ в.” с участие на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде определено контактно лице куратор, който има поне докторска степен. Предлаганата изложба може да се реализира в департаментите “Живопис” или “Скулптура” на музея “Лувър”, предлага още Мутафов.
От изнесеното по въпроса в медиите, става ясно, че договорът за сътрудничество с френския музей е сключен още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска изложба се говори от 2017 г., откогато на посещения в България идват представители на световния музей. Сред тях е била и и г-жа Ш. Мори, определена от френска страна за куратор на изложбата.
Дотук няма нищо нередно. Изнесеното по-горе, обаче, поставя на спешно обсъждане въпроса, дали една българска изложба трябва да обслужи частните интереси на кураторката – експерт по османистика, или обективно да представи българското изкуство като автономно самосъзнание на една нация, която може да се гордее, че е опазила ценностите си, въпреки превратностите на историческата си съдба.
Източник: artstudies.bg
