Цено Тодоров е български художник, живописец един от първите български импресионисти и учители по рисуване, оказал голямо влияние върху формирането на българския живописен вкус след Освобождението.
Рисува портрети и пейзажи. Влиянието му сред нашите живописци се изразява и като учител и като автор.
Цено ТОДОРОВ Динов е роден на 20 март 1877 във Враца. Починал е на 20 ноември 1953 в София. От 1896 да 1901 е в първия випуск на Държавното рисувално училище при проф. Иван Мърквичка. От 1901 до 1907 следва в Академия Жулиен в Париж и н Ecole Nationale des Beaux-Arts в ателието на Леон Бона. След това пътува до Израел и Палестина,. Рисува пейзажи, които показва в България в изложба през същата година. Тази експозиция е решаваща за формирането на вкуса към импресионизма в бъларската публика и сред художниците.
Работи като военен художник през Първата Световна война и рисува пейзажи от Прищина и Прилеп. Член е на Дружеството на художниците в България, Съюзът на южнославянските художници „Лада”, един от основателите на „Родно изкуство”. От 1910 става преподавател по Живопис в Държавното художествено индустриално училище. През 1930-32 е негов директор /по това време преименувано на Художествена академия/.
През 1925 прави втора самостоятелна изложба. Занимава се и със скулптура. Участва активно в артистичния ни живот преди 9 септември, както и в повечето изложби на българското изкуство в чужбина. През 1952 прави обща изложба със Стефан Иванов, Владимир Димитров-Майстора и Андрей Николов.
Оставя много портрети на известни наши интелектуалци – Дора Габе, Боян Пенев, както и на непознати модели – „Ученичка”, „Младо момиче”. Сред най-известните му пейзажи са Люксембурската градина – Художествена галерия Варна, Река Марна при Париж – НХГ, серии от пътуванията му до Израел, Палестина
