Тино Пенчев е десетокласник в 127-мо училище в София, в паралелка с преподаване на английски и немски. Мечтател е и вярва, че ако много искаш нещо, то ще ти се получи. Предпочита YouTube пред телевизията (гледа само „Геният“ по Nat Geo), чете по много, а през лятната ваканция прави например ракети, които също така изстрелва.
Накратко, имаме си работа с човек на точната наука. Или, както той самият би казал: „Права линия на мисълта, и това е.“
Тук добавяме към визитката му сумата от няколкостотин часа като доброволец в Детски научен център „Музейко“ и, преди да повдигнеш невярващо вежди, Тино вече ни води по коридорите.
Както почти всяка неделя от година и половина насам, Тино е пристигнал в „Музейко“ още в девет, за да се подготви за работилниците и демонстрациите. Мимоходом споменава, че после е на урок по пиано и, всъщност, графикът му е запълнен някъде до 23 ч.
Чистосърдечно питаме дали все пак няма някое време, в което не знае какво ще прави. Ами, не. „Буквално имам тефтер с график.“ Най-голяма част от него е запълнена с учене и подготовка за изпити, а освен всичко останало Тино е и представител на своето училище в Софийския ученически съвет. Но когато си зает с неща, които те радват, графикът не тежи.
Всичко това Тино ни разказва, докато ни води към първата си задача за деня и ни въвежда в света на „Музейко“. Енергията, с която говори, е като на запалянко за любимия си отбор. И някак личи, че се чувства горд домакин.
„Тук всички са невероятни, имат чувство за хумор,“ обобщава, и заема място край масата, около която вече са и някои от новите доброволци. „Музейко“ за Тино е точно това – възможност да се запознава и свързва с нови хора. Един от тях е Никола Каравасилев от Катедрата по астрономия 
към Софийския университет, чиито школи за гимназисти Тино по-късно започва да посещава.
„С много от нещата, които правя в момента, нямаше да се занимавам, ако не бях тук,“ казва Тино. „Така освен че помагам, Музейко също ми помага.“
Четирима доброволци и още толкова от редовните служители подготвят терена за днешната работилница. С децата ще изработват шапки за празненство от чаши за еднократна употреба и цветна хартия.
Задачата на доброволците изглежда фасулски лесна… за всеки, който вече знае как се реже с ножица, как се работи с лепило и как лентичките хартия се превръщат в точки на калинка, в зурла на прасенце или в опашка на катерица.
Всъщност работата е далеч по-сложна. Доброволците трябва да преодолеят притеснението, с което идват повечето деца, като намерят език и подход не само да спечелят, но и да задържат вниманието им.
Тино, както и останалите трима доброволци, имат преимуществото, че все още говорят почти същия език като децата. Иначе, езиците не са му сила. Не усеща като свои и анализите на текстове с техните предположения „какво е искал да каже авторът“. И започва да се чуди след като няма да е език, с какво тогава ще се занимава.
Открива своето в момента, в който SpaceX за първи път обявяват идеите си как искат да пращат хора на Марс. „Общо взето, всичко, за което някое дете някога си е мечтало“. Но истински преломният момент за Тино е, когато, въпреки няколкото неуспешни опита, SpaceX успяват да накарат ракета да кацне обратно на Земята. Гледа го на живо.
Съвсем естествено, когато в началото на 9-и клас идва в „Музейко“, Тино се насочва към работилниците по физика и химия. С времето нещата се задълбочават, запознава се с Никола Каравасилев и съвсем се запалва по науката.
Тино иска да учи Aerospace Engineering, специалност, свързана с Rocket Science, или „нещото, което кара кръвта ми да закипи, когато си мисля за него“.
И, разбира се, не си остава само с мисленето. Миналото лято прави свои ракети със сухо DIY гориво. Когато успее да ги завърши, ги изстрелва. „Първата гръмна, защото не бях направил добре дозировката, но втората вече излетя и бях: „Ето, уау! Стана.“
Според него това, което образованието в България може да му даде, е окей. Проблемът е, че на фона на възможностите навън, тези тук избледняват. Липсват и компании, за които евентуално един ден да работи. Затова Тино се е спрял на университети в Англия и в САЩ.
За някои от приемните изпитите трябва да навлезе отсега във висшата математика и в материал, който нашето гимназиално образование просто не покрива. „В Англия например в 11 и 12 клас минават по физика това, което тук се учи в първи курс на университета. Така че аз трябва да си набавя тези знания сам.“
