Караваджо (Микеланджело Меризи) е сред най-влиятелните италиански художници в историята, който се смята за един от бащите на съвременната живопис.
Караваджо е противоречива и значима фигура в света на изобразителното изкуство. Бъдещият велик художник остава сирак на 11-годишна възраст и започва да чиракува при художник в Милано. На по-късен етап се премества в Рим, където работата му става все по-популярна заради техниката на тенебризъм, която Караваджо използва и развива. Тя се изразява в сравнително бърз преход от светлина в мрак, като използва сянка, за да подчертае по-светлите зони. Кариерата му обаче била краткотрайна, тъй като Караваджо убива мъж по време на свада и моментално се опитва да избяга от Рим.
Караваджо, чиито вечни шедьоври, сред които „Смъртта на Богородица“ и „Давид с главата на Голиат“ , вдъхновяват поколения художници, е роден като Микеланджело Меризи да Караваджо през 1571 г.
Светът, в който той се бил родил, бил изпълнен с насилие, а ситуацията често била политически и икономически нестабилна. Датата, на която се родила била едва седмица преди битката при Лепанто – кървав конфликт, при който турските нашественици били изгонени от християнските сили.
Не се знае много за ранните години от живота на Караваджо. Баща му Фермо Меризи бил домакински администратор и архитект-декоратор на маркиза на Караваджо – град близо до Бергамо. Когато Караваджо бил на шест години, бубонната чума, която върлува из Италия преминала безпощадно и през живота му, убивайки почти всички в семейството му, включително и баща му.
Според писателя Андрю Греъм-Диксън, автор на биография на великия художбик от 2011 г., тежките и бурни години на художника като възрастен се дължат и на травматичната загуба на семейството му.
Останал сирак Караваджо нямал особен избор, освен да се научи да оцелява на улицата, където попаднал на група „художници и мечоносци, които живееха под мотото nec spe, nec metu,, т.е. „ без надежда, без страх “ – разказват негови биографи.
На 11-годишна възраст Караваджо се премества в Милано и започва да чиракува при художника Симоне Петерцано
В късните си тийнейджърски години, може би още през 1588 г., Караваджо се премества в Рим, надявайки се да открие известна стабилност в живота си. Там, за да се храни, Караваджо работи, помагайки на други художници, много от които далеч по-малко талантливи от него. В този период нестабилността бележи живота на Караваджо, който прескача от една работа на друга.
Някъде около 1595 г. Караваджо започнал да продава картините си чрез местен търговец. Работата му скоро приковала вниманието на кардинал Франческо дел Монте, който обожавал картините на Караваджо и бързо го привлякъл в собствената си обкръжение, предоставяйки му стая, условия за работа и финансова издръжка.
Италианецът бил известен с бързината си на работа. Често започвал и завършвал дадена картина само за две седмици. По времето, когато попаднал под влиянието на дел Монте, Караваджо вече имал повече от 40 произведения в биографията си. Списъкът включвал „Момче с кошница с плодове“, „Младият Бакхус“ и „Музикантите“.
През 1597 г. Караваджо получил знатна задача – да изрисува параклиса Контарели в църквата на Сан Луиджи де Франси в Рим
Това било едновременно важна и плашеща поръчка. От 26-годишния художник се очаквало да създаде три големи картини, изобразяващи отделни сцени от живота на Свети Матей.
Двете творби, които той рисува „Мъченичеството на свети Матей“ и „Призоваването на свети Матей“, моментално стават сензация. Тенебризмът на Караваджо осигурява висока драма на темите му, а високото ниво на реализъм издига емоционалната наситеност на ново ниво. Мненията сред художниците връстници на автора са разделени. Едни го отричат заради различни видими недостатъци, най-вече настояването му да рисува от живота, без предварителни рисунки, но повечето възхваляват новаторския му подход.
Караваджо си осигурява поток от престижни поръчки на религиозни платна, включващи насилие, гротескови обезглавявания, мъчения и смърт
Най-известна и най-майсторска в техническо отношение е „Залавянето на Христос“ (ок. 1602). През по-голямата част от времето, с всяка нова негова картина славата му нараства, но няколко са отхвърлени (поне в първоначалния им вариант) и трябвало да бъдат прерисувани или да им бъдат намерени нови купувачи. Проблемът се корени в това, че докато драматизмът на автора е високо ценен, неговият реализъм е смятан от някои за неприемливо вулгарен.
Неговата версия на „Свети Матей и Ангелът“ представя светеца като плешив селянин с мръсни крака, придружаван от леко облечен фамилиарничещ ангел-момче, е отхвърлена и е нарисувана втора версия – „Вдъхновението на свети Матей“. По подобен начин, „Обръщането на свети Павел“ е отхвърлено и е нарисувана друга версия на същата тема, „Обръщането по пътя за Дамаск“, която е приета. На втората, хълбоците на коня на светеца заемат по-централно място от самия светец, което е причина за следния разговор между художника и представителите на „Санта Мария дел Пополо“: „Защо сте поставил конят в средата, а св. Павел на земята?“ „Защото!“ „Конят Господ ли е?“ „Не, но стои в Неговата светлина!“.
Успехът в професионален план изглежда хранил и „демоните“ в душата на Караваджо
Личният живот на Караваджо бил повече от бурен. Художникът имал слава на човек, който обича да се бие, да пие до безпаметност и да играе комар.
Биейки се толкова често било ясно, че рано или късно Караваджо щял да има сериозни проблеми. В крайна сметка той излежава кратка присъда в затвора през 1603 г. след оплакване на друг художник, че Караваджо го е нападнал. През следващите няколко години темпераментът на художника бил основният му враг, а физическите конфликти, в които влизал не били никак малко.
Списъкът с инциденти довели Караваджо до ужасяващ край. През 1606 г. той убил известен римски сводник на име Ранучо Томазони. Историците отдавна спекулират какво е било в основата на престъплението. Някои предполагат, че убийството е свързано с неплатен дълг, докато други твърдят, че той е резултат от спор в хазартна игра. Съвсем наскоро историци, включително Андрю Греъм-Диксън, развили и нова теория – любовното любопитство, което Караваджо проявявал към съпругата на Томазони – Лавиния. До този момент богатите и влиятелни патрони на Караваджо успявали да му спестят последиците от неговите пиянски прегрешения, но този път дори и те били безсилни.
Веднага след убийството Караваджо напуска Рим и се опитва да открие убежище в Неапол, Малта и Сицилия
Дори и да избягвал по този начин от наказанието за престъплението си, „славата“ следвала Караваджо навсякъде, където отидел. В Малта той бил приет в Малтийския орден като рицар на правосъдието. Награда, от която бил лишен, когато Орденът научил за престъплението, което е извършил. Никой вече не искал Караваджо близо до себе си.
Въпреки ужасяващия развой на събитията, Караваджо продължавал да се опитва да работи. В Неапол той рисува „Богородица с броеницата“ и „Седемте милосърдни дела“.
Основни произведения от малтийския му период са „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“ (единствената картина върху която слага подписа си), „Портрет на Алоф дьо Винякур и неговия паж“, както и портрети на други водещи рицари. Въпреки всичко в края на август 1608 г. той е арестуван и затворен. Обстоятелствата около този обрат са дискусионни, но последните изследвания разкриват, че той е резултат от нов спор, по време на който вратата на къща е разбита, а един рицар е сериозно наранен. Все пак художникът успява да избяга. До декември е изключен от ордена като „лош и покварен член“.
Атаката оказала дълбоко влияние върху психическото и физическото състояние на художника
Неговото видение и мазане страдат от нападението, за което свидетелстват две негови по-късни картини „Мъченичеството на Света Урсула“ и „Отричането на Свети Петър“.
За да се избегне наказание за убийството, което бил извършил, Караваджо имал един-единствен изход. Спасението можело да дойде от папата, който имал силата да го помилва. Най-вероятно информиран, че влиятелните му приятели работят, за да осигурят помилването му, през 1610 г. Караваджо решава да се завърне в Рим. Отплавайки от Неапол, той е арестуван в Пало, където корабът му е спрял за провизии. След освобождаването си той възобновява пътуването си и в крайна сметка пристига в Порт’Ерколе, където умира само няколко дни по-късно – на 18 юли 1610 година.
Дълги години точната причина за смъртта на Караваджо е обвита в мистерия
През 2010 г. екип от учени, изследвали останките му, открили, че костите му съдържат високи нива на олово – нива, достатъчно високи, според тях, за да нарушат напълно психическото здраве на художника. Съществуват много подозрения, че и друг известен художник – Франсиско Гоя, е починал по същия начин.
Въпреки че името на Караваджо е било споменавано с неприязън след смъртта му, в крайна сметка той е признат за един от основателите на съвременната живопис. Работата му силно повлиява на толкова много бъдещи художници – от Диего Веласкес до Рембранд. През 2010 г. в Рим изложба на негови произведения, която отбеляза 400-годишнината от смъртта му, привлече повече от 580 000 посетители.
