Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е специалностите Философия и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. е директор на издателство „Български писател“. От 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 стихосбирки.
МЛАДИЯТ КОНФУЦИЙ
Превръща стрелите челичени
в метличини
и върви върви върви
и говори говори говори
на водата
която има много дълбочини
но най-прозрачна е изворната
Младият Конфуций
смесва шепа ориз с шепа въглени
и кове по небето комети закръглени
да е видело на империята
която има много височини
но най-високо е императорът
бащицата на бащите
Младият Конфуций
започва да побелява
защото мъдростта така повелява
и върви върви върви
и говори говори говори
докато сам се превърне в мъдрост
мъдреци докато поникнат на Платон
венец от метличини
докато
сплетат ръцете челичени
ЕДИКУЛА
Преди да ме изгорят
любима
сърцето вземи ми
да диша да се надиша
че толкова време страда
в килията на душата
На огъня го не давай
не давай го на земята
бездушен е огънят
а земята –
бременна с хляб и смърт
Хлябът не ни насити
и ненаситна смъртта е
Преди да ме изгорят
любима
душата вземи ми
ТЕАТЪР НА СЕНКИТЕ
Стаята виждам –
същата
същата маса
вазата
лампата нощна глобуса
с матовия отблясък
виждам
библиотеката
с книгите недокоснати
с книгите недочетени
с книгите пожелани
в белият здрач на кухнята
още ехти смеха ти
а над леглото празно
сянка върху стената
като в китайска драма
сянката ми прегърбена
твоята сянка я няма
НЕПОХВАТНИЯТ
Какъвто съм непохватен
ще изпусна и тази възможност.
Какво пък,
нали друг ще вземе банкнотите,
друг ще им се зарадва.
Това също е добротворчество.
И никак не се оплаквам,
щом още чувам:
– Татко, обичам те!
Щом има коя да ми каже:
– Обичам те!
Оставете ме да побързам,
че пак някой на улицата е паднал,
а хората са забързани
и, какъвто съм непохватен,
може до него късно да стигна…
ПРОВИДЕНИЕ
В една измислена окръжност
живее измислен куб
и никакви кубически метри
не го запълват
защото е четвъртит
което значи честит
което нищо не значи
защото
еделвайси увяхват в блатна окръжност
и водни биволи хрускат
черна тръстика
водорасли украсяват алпийски пейзаж
защото слънчев сняг
ще стане супа от фиданки
израсли
в окръжност измислена
и на кубични метри
дървесина нарязана
храна за огъня
чиято аура
е кръг без време
с цвят
безцветен
ВАЖНИТЕ НЕЩА
съвсем не са важни
ако е минало тяхното време
и красавицата старица е вече
или пясък е вече или
лошата дума незабравима
забрава е вече
но неопитни филантропи
дегустират скърбите наши
без да пият горчилката
плюят я
ясновидно я отминават
милосърдно ни се присмиват
неприятелски ни дамгосват
и се стича срамът по шията
а въжето е важна клечка
в сажди стича се
от безкрая
който има
скръбта
за начало
