Благовеста Касабова (Рецензия, прочетена на премиерата на двете книги на 24 ноември 2022 г., НЧ “Пенчо П. Славейков -1921”, София)
Анжела Димчева се изявява в редица литературни направления – поезия, литературна критика, публицистика, есеистика, документална проза. Тя е и активен журналист с отношение към проблемите на обществото и на културата. Автор е на девет книги и десетки публикации в различни медии. Присъствието ѝ в литературните процеси е забележимо. Тази година на прегледа на литературната продукция книгата й „Под лазера на критика“ (изд. “Богианна”) беше високо оценена и получи Годишната награда на СБП за литературна критика – 2022. Анжела Димчева е получавала и други престижни награди, но тази ѝ е присъдена от гилдията, а това наистина означава признание.
„Под лазера на критика“ е композирана в няколко части, което е своеобразен белег за многопосочното ѝ писателско перо, задълбочените ѝ познания за състоянието на съвременната българска художествена литература, за ерудицията ѝ и психологизъм при оценки и анализи.
Първата част от книгата е озаглавена „Поезията – материя без химическа формула“. В нея Анжела Димчева е включила рецензии и размисли за поети от различни поколения, с различни или сходни естетически позиции, с различна висота на таланта. В професионално обоснования анализ на включените авторски творби има есеистични елементи, полифоничност на словото, спонтанна емоция. При всеки един от поетите обагреността на изразните средства е различна. Привличащи със съсредоточеното проникване в идейната същност на дадено произведение са съжденията ѝ за творци като Любомир Левчев, Николай Кънчев, Ивайло Балабанов, Боян Ангелов, Ахмет Емин Атасой, Виктор Мелник, Георги Константинов и още неколцина.
Критично-аналитичното перо на Анжела Димчева се отличава още и със своята метафоричност, философски подтекст, символика, тоналност… Особено осезаемо е това в анализите на книги от автори, които са обект не само на критическото ѝ перо, но и на емоционална съпричастност. Неколцина от поетите са представени с рецензии за повече от една книга, което е подстъп към по-цялостно портретуване – примерно: открояват се такива подстъпи към поезията на Левчев, Боян Ангелов, Ахмет Емин Атасой… Значение за поетичната картина, която авторката ни показва, е и подборът на имената, включени в съдържанието на първата част. Той е белег за търсенията и откритията на оперативния литературен критик, за естетическите критерии, за погледа върху идейно-тематичното разнообразие и модерност в днешната поезия – орбитата, в която тя се движи, или е в застой, или инерцията надделява.
Втората част на „Под лазера на критика“ е озаглавена „Разказвачът – куфар без дъно“. И в нея включените имена и произведения са от различен калибър, цвят, вид и постижения. Примерно, с интерес към историческите имена и събития авторката е откроила достиженията на Кирил Топалов, Павлина Павлова, Боян Ангелов; в народопсихологията – Благой Ранов и Владислав Кацарски, в живописната, наситена с инвенции проза – Илко Минев. В размислите и анализите (а размислите при Анжела Димчева са и своеобразен художествен анализ) тя е съсредоточила вниманието си върху виталността на творбата, конструкцията ѝ, интригуващия сюжет, умението да се балансира между реално и въображаемо – т.е. художествената измислица, богатството на езика, самобитността на творческия почерк.
Интересни са разсъжденията на Анжела за романа на Румен Шомов с дългото заглавие „Китайската стена или Биг Брадър от двете страни на времето“. Това е така нареченият хей-хоп роман, като едновременно тя проявява и отношението си на критик към „нароилите се“ в последно време модерни и постмодерни жанрове на класическата романна форма. И тук анализите са професионално защитени, някъде са и провокативни, с позиция към художествените постижения, историческото време, към методиката, езика и структурата на произведението, независимо от жанра…
Критично-аналитичните текстове на авторката са и показател за нейната ерудиция, познание на съвременната белетристика като философия, художествена цялост, идейни направления. И в „Разказвачът – куфар с двойно дъно“ авторката е включила разказвачи, чиито книги са попаднали под обсега на заостреното ѝ внимание. Рецензиите за тях не се вместват обикновено в академичната формулировка за рецензията. В тях често интонацията е лирично опоетизирана, долавя се и известен артистизъм, философски подтекст, колоритност и подтекстов смисъл на словото.
Третата част на сборника носи заглавието „Холограмите на духа“. В нея авторката се проявява и като сърцевед, психолог, душеприказчик. За това ни говорят пропитите с обич и признание спомени за Блага Димитрова и Радой Ралин, две знакови имена на нашето време, останали в паметта ѝ с непомръкваща светлина за творческата им мисия и високо гражданско чувство. Словото на Анжела за 80-ата годишнина на Любомир Левчев и последното интервю на големия ни поет, в което той изрича горчиви думи в края на живота си за изгубените надежди, за свободата, която може да се окаже опасна, за станалата вече архаична дума „народ“, са емоционално прочувствени поетични късове, които проникват дълбоко в душата на читателя.
В края на „Под лазера на критика“ Анжела Димчева е поместила думи на гордост и синовна признателност към дядо си капитан Христо Димчев, участник в Първата световна война, сърдечен приятел на големия наш художник Константин Щъркелов, с когото редом са защитавали родината при прочутото Криволашко сражение. Човешка топлина и съпричастност лъха от думите ѝ за Кристиан Таков – рано отишлия си интелектуалец, учен юрист и бунтар. Днес малцина се сещат за напусналите ни вече знакови имена на историческото ни развитие – творци, интелектуалци, учени, родолюбци-просветители. Днес паметта е услужлива за властимащите, влиятелните богаташи, посредствените политици. Кланяме се на чужди нищожества, а значими имена от близкото ни минало, че и от по-далечното, тънат в забвение.
„Под лазера на критика“ е своеобразна панорамна картина на състоянието на съвременната ни художествена литература, на участниците в нейното развитие и обновление, на процесите, които я обогатяват и влияят на модерното ѝ развитие. Книгата е и автентичен акварелен ескиз към творческия портрет на самата Анжела Димчева – многобагрен, многотонален, словесно богат, от който струи любов. Да си припомним, че преди време Анжела бе озаглавила една от книгите си „И критиката е любов“.
Иска ми се да кажа няколко думи и за двуезичната книга на авторката „Игли в съня“ (изд. Anthea Verlag – Berlin, 2021) – афоризми, стихове, лирични фрагменти, но реших, че едва ли ще кажа нещо по-различно от това, което са казали Любомир Левчев, Кирил Топалов, Симеон Янев, Боян Ангелов. Левчев казва: „Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното – отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест. Тук ще видите всичко това“.
Ще цитирам едно от вълнуващите стихотворения от „Игли в съня“ на поета-лирик – Анжела Димчева, за да усетите за какво иде реч:
Очи
Ръцете на мъглата ме пронизват,
сякаш слънцето отказва ласки –
сякаш любовта е нощен призрак,
запечатан само в снимки или пластики.
По белите коси на дъждовете
разбирам, времето е натежало,
целувам бръчките ти вечер,
а ти изпиваш думите ми жадно.
Стените на годините ме задушават,
но знам, че сините очи на тъмнината
са тези, светнали от щастие,
влюбени очи от младостта ни.
И един афоризъм: „Докато мозъкът се занимава с великото, тялото плаща сметките на баналното. И всяка част от този „Аз“ се присмива на другата“. И един лиричен фаргмент: „В града природата е уморена. Никой не забелязва сезоните. Климатикът е заковал равновесието на извънприродния човек, а интернет му е внушил, че е вечен“.
Наистина рядко се появяват подобни многопалитрени и многопластови творби. Пространството, наречено литература, в което Анжела Димчева се труди и жъне успехи, е с много измерения. Тя е избрала своето личностно измерение и това е признак за нейната творческа и житейска зрялост.
