ЙОВЧО САВОВ
ТРАМВАЙ
Двама млади се опипват във трамвая,
седнали един във друг.
Пъшкат зад гърба им, цъкат, но си траят…
Видно е – не са съпруга и съпруг.
В търбуха си къркорещ сврял ни
трамваят да въздъхне тук-там спира –
те не спират – напук на погледи морални
по жица своя хлъзгат свойта лира.
За гмежа със целувки зидат те огради,
във вечността са впили алчни устни.
Старостта всеядна всеки друг ще сграби
и ясно е, че само тях ще пусне.
Крака на възраст две деветки
аха-аха ще рухнат под старица.
Зад бръчките – решетките на клетка,
усмивчица като мишле притичва.
На плътски блянове бърлога,
главата, тъмна нявга или руса,
поклаща я мил спомен или изнемога
или трамваят просто друса.
Спирка нова. По стъпалата прекалени
старицата годините си патраво стоваря.
Разбутват ги със кикот устните неразлепени,
но дали към грях те хукват или към олтаря?
Погледите ни, скимтяща куча глутница,
въртят опашки и сподирят ги до ъгъла.
Завръщат се и вътре се изпълва с блудници,
които релсите кривят към пъкъла.
ГЕОМЕТРИЯ
Отварям учудени очи
и сънувам:
Кубове-мигове
подреждат във времето
мозайка от влудяваща страст.
Отварям възхитени очи
и сънувам:
Хеопсови пирамиди от ласки
пробождат тавана на мечтите.
Отварям изненадани очи
и сънувам:
Два конуса, изникнали
от твойто тяло
утоляват жаждата ми за надежда.
Отварям стреснати очи
и сънувам:
Цилиндъра на разума
се отъркулва по наклона
на трепетните ти бедра
и се губи в бездна нейде между тях.
Отмалял затварям очи
и заспиваме на кълбо.
Кълбовидна мълния.
НОЖИЦАТАТА
Аз не те обичам.
Вече.
Ти не ме обичаш.
Вече.
Двете челюсти на ножицата,
която отряза въжетата на упованието,
с които бе привързана
люлката на нашите мечти
за дървото,
върху чиято кора
ножче беше издълбало,
че ще се обичаме вечно.
Обичахме се вечно.
Вече.
ГРОЗНИК
Отвънка
делникът сив ти се плези:
наднича оплескан на черни и бели петна,
с трамвай си подрънква,
цените кокори,
нацупен, нахилен,
нахален,
методичен натрапник,
цинизми мърмори.
Несретник чепат,
пък симпатичен ти става.
През прозорец
за здрасти длан му подаваш.
Негодник!!! Добряк кръвожаден,
зъби наточил!
Парчета изненада прозрачна
от раната дърпай!
Нанижи си гердан от поуки.
И утре,
по-преди ръка да протегнеш,
открехни си сърцето
и на прозореца крилата разпервай!
Тогава гали го грозника.
Той е невинен.
