Ланг Лийв е бежанка, поет, артист, дизайнер, но преди всичко човек. Тя има смелостта да направи нещо, от което много хора се страхуват. Разкрива се пред света.
Един ден просто решава, че трябва да остави нещо на вселената и споделя мислите и чувствата си, вече изляти на бял лист, пред всеки който е готов да ги оцени. Сега книгите ѝ се разпространяват в целия свят и според много критици тя е човекът, който популяризира съвременната поезия, която превзема света в момента. През 2014г. книгата ѝ “Lullabies” печели годишната награда “Goodreads choice award” за поезия. Първата ѝ книга “Love and misadventure“ се появява в литературния свят през 2013г. и от тогава тя оставя в историята още 4 стихосбирки и един роман – “Sad Girls”.
Тя съчетава прозата с поезията и така създава значителни бестселъри с неотслабващ интерес от страна на четящите. Читателите мечтаят да живеят живота ѝ, а писателите мечтаят да пишат като нея.
Sahara
And the weather was so damn sick of being predictable; I heard it began snowing in the Sahara and I wanted to tell you that I’ve changed.
Ланг Лийв разказва истории в пет, десет изречения.
Всяко от което по-стойностно от миналото. Понякога в рими, друг път просто нахвърляни изречения на бял лист, но накрая винаги излиза шедьовър. С думите и по-сладки и нежни от шоколад ми трябват само няколко секунди, за да се извися в облаците и да помечтая за любовта, за която тя пише. Но колкото бързо политам, толкова по-рязко тя ме приземява и се уверява, че не съм се изгубила сред облаците от мечти. Във всяка една от поемите и се крие по-голяма история, която чака да бъде разказана. Но Ланг Лийв оставя на теб да го направиш, сам да избереш края. Тя ни дава избор, който много малко автори правят, нещо за което мечтае всеки читател.
All I Ask
Life: a question,
death: its reply –
a tender good-bye
Stay ’til our present
slips into the past –
it is all that I ask.
Тя пише за онази, голямата любов, с която само истинските късметлии са се сблъсквали. Всеки човек е способен да намери себе си в някоя от творбите и.
Няма чувство, което тя да не е описала. Самота, страст, щастие, тъга, нежност, обич, омраза, приятелство. В поемите си тя винаги преплита любовта и тъгата, болката и щастието и накрая надеждата. Тя ни води по път, по който има и трагедия и оптимизъм, но никога пълно щастие. Може би защото то е само мит, а тя е човекът, който ще ни отвори очите. Минавам през „The universe of us”, а в главата ми препускат хиляди мисли, които не мога да събера, за да оформя изречение. Това прави Ланг Лийв. Тласка те от скала на скала, сякаш силни морски вълни те удрят отново и отново и не ти оставя време да се окопитиш.
Ravine
I think maybe we were cursed or just plain unlucky. You had your ideas about love, and I had mine. And as much as we tried, we couldn’t make it work. I don’t think it was the lack of feeling or intention that broke us – it was one small misunderstanding after another. Isn’t it strange how a minor disparity can grow into a ravine? In the end, it was enough to tear us apart.
