Николай Тодоров е роден в с. Черганово, Старозагорско. Завършва средното си образование в Казанлък, а висше – българска литература, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи последователно като кореспондент, репортер и завеждащ отдел във вестниците „Искра“ (Казанлък), „Труд“, „Литературен фронт“ и „Дума“, зам.-главен редактор на вестник „Земя“ и главен редактор на в. „Поглед“. Съветник по културните въпроси в МС.
Удостояван е със званието Заслужил деятел на културата, член на СБП и СБЖ. Първият му разказ е отпечатан през 1950 г. във в. „Искра“. Автор е на повече от 20 книги – белетристика и публицистика (с книгата „Гласове от далече“ през 2017 г. писателят отбеляза 85-та си годишнина), както и на сценарии за телевизионни филми за Канада, Мали, Гвинея, Буркина Фасо и др.
https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34940
Толкова е приятно в днешното бездуховно време един журналист и писател да сбере приятели и познавачи на художественото слово с новата си книга. Това направи Николай Тодоров, а залата на читалище „Николай Хайтов“ се оказа невъзможна да побере дошлите на премиерата на книгата му „Гласове от далече“, в която прекрасните му разкази бяха подплатени от илюстрациите на големия майстор на четката Сули Сеферов.
С това събитие Николай Тодоров отбеляза 85-та си годишнина достойно – книгата е сигурно доказателство, че творческите му сили са в подем.
„Радостно и празнично ми е, като виждам в залата толкова известни писатели и журналисти, дошли да се срещнат с новата творба на такъв светъл човек, какъвто е Николай Тодоров – каза поетесата Надя Попова, която беше водеща на събитието. – Прекрасно е, че той продължава да пише и не губи дух, а също, че е съхранил у себе си морал и светлина.“ Тя не пропусна да сподели, че според нея едно от най-ценните на Николай Тодоров е, че той е чужд на гнева и изпитва безкрайна добрина към малкия човек.
В предговора на книгата журналистът и публицист Стоян Бойчев е написал, че „Да. „Гласове от далече“, но звънки, чисти и ясни.“. „У Николай Тодоров има един характерен белег, негов си белег – непоклатимо, старателно изпипване на случката, на факта, на събитието – казва Бойчев. – Това той е наследил от вестника – за хубаво. Ала верен на своя белетристичен талант, той отива по-нататък – там, където думата натежава от чувства и мисъл. Четеш, нищо особено като че ли не се е случвало, а скърбиш, жалиш, плаче ти се, или гняв ненадейно те обземе, или си готов да се надигнеш, да се съпротивляваш… Всичко това го има в прозата на писателя, намерил точната, ярката, незаменимата дума.“
Рядко днес, а не само днес, но и назад във времето сме били свидетели, че много от авторите не се подкрепят или са скъпи на комплименти и положителни оценки, но за колегите по писане на Николай Тодоров това чувство май не е познато. И тази вечер, а и на много други, на които съм присъствала по повод нова книга на автора, винаги съм била свидетел как в словото на всички, които говорят за творбите на писателя, злобните и неприятни „комплименти“ не съществуват. И това, според мен, е така, защото
разказите му са наистина един разрез на човешките съдби,
отношения и живота и съдбата, които си играят с неговите герои. Но представянето на тази негова юбилейна книга, ако мога така да я нарека, като че ли повече място беше отделено за човека и писателя Николай Тодоров.
Дори и известният критик Петко Тотев този път си позволи да преплете качествата на автора с житейски ситуации, на които е бил свидетел, и как всичко това е намерило място в разказите му. Той не пропусна да каже, че в „Гласове от далече“ има нови моменти в развитието на българския разказ и че прозата на Николай Тодоров е многопластова… Авторът е сред най-безкомпромисните анализатори на разрушителните стихии, заплашващи съществуването на България“ – е убеден Петко Тотев.
За журналиста Пенчо Черняев Тодоров е един от най-добрите съвременни белетристи, който не пише за извънземни, нито пък за подземни, а за реалния, живия живот. „Самото световъзприемане на Николай Тодоров се отличава с разбиране на човеците и съчувствие към тях, към болките и страданията им – твърди Пенчо Черняев. – Ето защо в книгите му така тясно се преплитат хуманното и социалното.“
Според колегата на Тодоров Атанас Тончев, с когото навремето са работили заедно във в. „Труд“, каквото и да пише той, неговото перо, винаги деликатно и ненатрапливо, е фокусирано в безпределната хуманност, доброта, човечност и чиста нравственост. Николай Тодоров е може би е сред малкото днешни писатели, ратуващ за толерантност и уважение към човека и неговия свят.
А че сетивата на писателя за неуловимите неща от живота не са притъпени, е съзрял журналистът и преводач Иван Василев. Той е убеден, че емоционалността му е все така непосредствена, а гражданската му чувствителност – по-изострена от всякога.
Много от приятелите на Николай Тодоров върнаха лентата на спомените назад в годините и си припомниха несамо негови книги, а и за съвместната им работа в различни издания.
А самият герой на вечерта сподели, че писателите са странно племе. Той не пропусна да благодари на своето семейство, което винаги го е подкрепяло през годините, както и на приятелите и колегите си.
Приятна изненада за него и за всички останали в залата беше изпълнението на малките музиканти от читалище „Николай Хайтов“. Бъдещите звезди на музикалната сцена изпълниха класически творби.
Големият артист Борис Луканов прочете разкази от новата книга „Гласове от далече“.
