Авторът на „Да четеш „Лолита“ в Техеран“ ще зарадва почитателите си със своеобразно продължение на мемоарите – обяснение в любов на литературата.
След като Азар Нафизи спечели сърцата на милионичитатели по цял свят с мемоара си „Да четеш „Лолита“ в Техеран“ – обяснение в любов към силата на литературата на фона на цензурата и екзекуциите по улиците на Иранската революция, иранската писателка ще зарадва българските читатели с “Република на въображението”.
Избягала от ужаса и създала живот за семейството си в Америка, пред Нафизи е поставено предизвикателство – един скептичен читател заявява по време на пресконференция, че книгите нямат такова значение за хората в САЩ, както за жертвите на режима в Иран.
Но докъде наистина се простират границите на онази „Република на въображението“, където фантазията е паспорт, а литературата има жизненоважно значение за демократичното общество?
В “Република на въображението” мемоари, фикция и история се преплитат във вихрен танц на фантазията, в който художествените истории са не само оръдия на политическа сила и контрол, но и онази нишка, която отвежда към миналото. Те ни карат да прозрем настоящето и ни позволяват да видим живота си не само такъв, какъвто е, а и какъвто би могъл да бъде.
През призмата на „Приключенията на Хъкълбери Фин”, „Магьосникът от Оз”, „Бабит“, „Сърцето е самотен ловец“ и „От планината възвестявай!“ Азар Нафизи разглежда образователната система в САЩ, осъжда остро цензурата в Иран и размива границите между континенти и векове.
“Преди няколко години бях в Сиатъл, за да давам автографи в една прекрасна част на книжарница – Елиът Бей се казваше – и там забелязах млад мъж, който ме наблюдаваше,застанал до масата. Когато опашката най-после понамаля, той се обърна към мен. Каза, че минавал през Сиатъл, отивал на гости на приятел и искал да ми каже, че до неотдавна е живял в Иран. „Няма смисъл – каза той, – да говорите за книги. Тези хора не са като нас – те са от друг свят. Не ги е грижа за книги и други такива неща. Не е като в Иран, където бяхме толкова луди, че серографирахме стотици страници от книги като Мадам Бовари и “Сбогом на оръжията”.
