„Той е един от онези предтечи на духовността, изиграли огромна роля не само за просвещение на народите, но и за възпитание в Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел – петте върха на Пентаграма, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен”
Павлина Павлова е явление в днешния литературен живот у нас и респектира с широтата на художествения поглед към минало и съвременност, с жанровото многообразие – 64 книги поезия и проза и за деца, и за възрастни, с новаторски художествени идеи и прозрения за историята като неоценим пример за настоящето.
Новият й роман “Боян Мага – синът на Симеон” е върховно постижение в съвременната проза на историческа тема. Цялото повествование минава през погледа на Боян Мага – използвана е Аз-моно формата и така се скъсява дистанцията между автор и читател и се създава атмосфера на доверие и интимност. Използван е изключително документален материал от наши и чужди източници, като Павлина Павлова чрез своя герой се е превъплътила в Ранното Средновековие и създава завладяваща реалистична образност. Тя има тънко чувство за историзъм и като проницателен художник автентично изобразява ІХ и Х век, като се вживява в това време, но го изобразява със съвременни реалистични похвати и езикови средства и затова всичко е осезаемо, ярко и пластично, добило е белетристична плът и кръв. Тя борави с фактите подборно и с научен подход, без да митологизира герои и събития, без да е сух илюстратор, а вярно изобразява действителността в нейните конкретни измерения. Тук всичко е жива реалност, с живи действени герои, с техните възходи и падения и така историческото време се превръща в човешко време. В този смисъл романът съдържа задълбочено познание за тогавашната историческа действителност и съпътстващите го исторически процеси.
Но кой е Боян Мага? Той е митологизиран, името му се е превърнало в легенда и затова е достигнало до нас на принципа, изповядван от богомилите, които са последователи на древните адепти: “от уста – на ухо”. Ала никой не беше се заел с непосилната задача да събере златните зрънца от историческите извори, за да може този легендарен образ да засияе пред нас осезаемо, още повече, че той не е плод на въображението. Княз Вениамин Български – Боян Мага – е брат на цар Петър Велики и на св. Иван Рилски и син на цар Симеон Велики.
Боян Мага е създател на богомилството, проправило пътя на Реформацията и Възраждането на цяла Европа, защото пораждат Хусизма и подготвят Ренесанса. Той е един от онези предтечи на духовността, изиграли огромна роля не само за просвещение на народите, но и за възпитание в Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел – петте върха на Пентаграма, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен.
Всъщност уникална новост и откритие на Павлина Павлова е, че лозунгът, издигнат от Великата френска революция “Свобода, равенство, братство” е прокламиран за първи път от Боян Мага и неговите последователи, като е премахната последната му част: “Свобода, равенство, братство чрез Христовата любов”!
Ето какво сподели авторката пред мене: “Направих задълбочено проучване и написах този исторически роман, за да се знае не само нашата история, но и приносът ни за Европейското въздигане. Първите комуни/или общиарии/братства/ там започват да се изграждат след 929 г., когато Боян Мага и неговите последователи тръгват да разнасят светлината на учението в Европа. В тези комуни всички са равни, наричат се помежду си братя и сестри, заедно обработват земята, в основите на техните взаимоотношения са вежливост, толерантност и взаимопомощ, съществува сдържаност, както по отношение на храненето, така и във всичко останало. При тях няма място за омраза, завист, аморално поведение. Провиненият се изгонва от общността завинаги с решение на всички пълнолетни от комуната.”
Достойнството и въздействието на този роман е в правдивото и истинно осветляване на нашата история. Макар и потулвана, преиначавана, заличавана, грубо фалшифицирана, истината непременно си намира път и всичко си идва на местата благодарение на артефакти, излезли изпод земята през последните30-ина години, които по нов начин осветляват древните исторически извори. Този роман съдържа изключително научно познание и от него научаваме много за народа ни с хилядолетни корени; интересни детайли за зараждащото се християнство и неговото първо разпространение по нашите земи от апостолите на Христос; защо българският език е признат за четвъртия (след староеврейския, старогръцкия и латинския), на който да се извършват служения и да се превеждат библейски книги; какви са били нашите славни владетели, царствали над една от трите империи в Европа по онова време; каква е ролята на княз Вениамин Български в дворцовия живот и любопитни детайли за неговия брат цар Петър Велики, за св. Иван Рилски, за царете Симеон Велики и Борис-Михаил…
В тази литературна творба, създадена след неистов писателски труд, всеки може да намери много нови поводи да се гордее със своя род и родина. “България става прародина и ковачница на основните идеи на движението…, играе важна роля в средновековната история. Нейното място трябва да бъде посочено и признато, а вниманието към нея увеличено.” – посочва убедително Жан Дюверноа. Това е червената нишка, която преминава от началото до края на романа “Боян Мага – синът на Симеон”. И както пише в евангелието на Йоан: “Аз съм светлината на света, който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлина в живота.”
Централен герой е Боян Мага – всички сюжетни нишки излизат от него, всичко изобразено е предадено като негова съкровена изповед, като спомен или негово действие. За първи път така пълнокръвно и реалистично е обрисуван един легендарен образ от нашата история – на княз Вениамин Български. Той не само е създателят на богомилството – с помощта на обучени от него 11 последователи то започва да се разпространява по цяла Европа, в Мала Азия, на север до Волжка България, достига до Филипините и Цейлон. Показан е с изключителни физически и душевни сили, с неистови нравствени устои. Като социална същност е невероятна личност, носител на духовните ценности на целия народ. В него се пробуждат естествените човешки чувства и страсти, но той ги преодолява, преодолява самия себе си, борбата на тялото с душата. Конфликтът между духа и плътта завършва с победа на духовното в името на християнския идеал. Религиозната чувствителност, характерна за това време, е изявена преди всичко като свръх хуманизъм да се служи на хората. Но това служене не е мистична отдаденост и сляп фанатизъм на отвлечена религиозна заблуда, а божествено откровение и чувство за справедливост – вечната мярка за човешките стойности.
Той е не само духовен човек, но и изключителен воин, патриот, действена личност и неговата борба против официалната църква не е религиозен проблем, а хуманен протест за тържеството на братството, равенството и свободата. Неговият образ не е изобразен опростено и елементарно, а в развитие, във възходяща градация, в неговите взаимоотношения и конфликти със свои и чужди. Той е идеолог, водач ръководител; тук няма дилема личнст и колектив – той не е раздвоен, в него няма противоречия, той е единен и целеустремен в своите усилия да наложи богомилството у нас и в чужбина. Не бяга от социалните проблеми на народа, а отговаря в най-голяма степен на обществените потребности на своето време. Боян Мага е нарисуван като обществена и социална личност без идеализация и героизация, който чрез разпространението на богомилството обогатява духовния свят на своите съвременници, разширява тяхното мислене, води ги към духовна светлина – така той въплъщава най-голямото и значимо идейно брожение на Средновековието, каквото е богомилството с неговите хуманистични послания.
Павлина Павлова за първи път показва образа на цар Петър не в онази светлина на слаб и мекушав владетел, налаган досега в историографията. Напротив – авторката през цялото време акцентира върху неговата мирна и градивна политика. От днешна гледна точка той прави нещо наистина велико – подарява 42 години мир на своите поданици, като води само отбранителни войни при нахлувания от маджари, ромеи, печенези и руси. Да опазиш границите на една държава, почти четири пъти по-голяма от границите на съвременна България и то в години, когато войните са били начин за живот на повечето племена и народи, може да бъде резултат само от мъдро управление на голям държавник. Затова народът го кръщава цар Петър Велики.
Също за първи път така подробно и убедително е проследен и животът на другия брат – Иван, останал в нашата история под името св. Иван Рилски. Не е възможно да се лансира повече версията, че св. Иван Рилски бил някакво просто овчарче, което изведнъж започнало да се моли и да проповядва във Великата Рилска пустош, защото от неговите проповеди става ясно, че те няма как да бъдат от неук човек, а от високо образован, завършил най-доброто училище на своето време – Магнаурската школа. И от несъстоялата се среща между цар Петър и брат му Иван, както и последвалата размяна на подаръци и писма става съвсем ясно, че са братя. Павлина Павлова много аргументирано и категорично доказва тези свои убеждения, като ги е пресътворила в завладяваща художествена образност, чрез силни човешки характери не само в битово-психологически план, но преди всичко в тяхното обществено-социално битие като действени хора, макар и в религиозни рамки, въпреки че тяхната дейност има светски характер.
Павлина Павлова съумява да раздвижи целия царски двор и всички битови обстоятелства в него чрез живи образи и ярки човешки страсти, със светлини и сенки, с любов и омраза, с вярност и изневери, с родолюбие и предателства. Всичко в романа е житейски правдоподобно и достоверно, така че историческата същност на епохата е претворена автентично. Но романът е преди всичко художествено произведение, защото авторката на мъртвите артефакти и документи е създала един пъстър и живописен човешки свят с неговите полюсни измерения. Тя се вживява в атмосферата на епохата, вниква в душевността на своите персонажи и те говорят с езика на своето време и доказват сложността на своята същност. Но най-характерното и значимото е, че тя премахва мистичното и намира в християнството неговите земни проявления и нравствен заряд. С много проницателност и психологизъм са показани фалшивите религиозни веения, пагубните човешки страсти, конфликтът между земното и небесното, трансформацията на събития и процеси в човешка характерология. Без дитирамби и религиозна ескалация, с реалистичен рисунък, жизненоправдиво е възкресен светът на богомилството, както все по-плътно навлиза у нас и в Европа и завладява душевността на хората със своите хуманистични внушения.
С помощта на много исторически източници писателката доказва, че тази свещена българска земя ни е принадлежала от хилядолетия и ние, българите, сме автохонното й население. Дори държавата ни се е наричала България много преди идването на Канас у Биги Аспарух, който пристига с цел да освободи братята си от робията на ромеи и гърци и като не успява да свали императора, сключва договор за мир само за онази освободена част през 681 г., но това не е началото на българската държава, затова Източната Римска империя се задължава да му плаща годишен данък.
Много значим е фактът, че Павлина Павлова интепретира художествено и оригинално, но на научна основа проблема за азбуката, защото е необяснимо как двамата братя Кирил и Методий сядат, написват тази азбука, превеждат Библията и няколко църковни книги за богослужението и папа Адриан Втори веднага разрешава проповедите да се извършват на български език, след като има определени само три канонични езици – староеврейски, старогръцки и латински. Това е немислимо, ако не сме наясно, че през пети век Библия Бесика, преведена на Бохарски диалект – езика на племето беси, е била благословена на Вселенски събор. И понеже нашата църква е апостолическа, а това се е знаело от Рим, затова се дава разрешение за проповядване на български език. Ролята на двамата братя и на техните ученици се изразява в това, че те съкращават броя на буквите и ги осъвременяват, след което правят нови преводи на Библията от гръцки. И пак, според авторката, е крайно време нашата азбука да се нарече “Българица”, както се е назовавала в далечни времена. Това са забележителни научни и логични прозрения на Павлова, които водят към неочакван стойностен размисъл.
И още една изненада ни поднася авторката: осветлява родствената връзка на княгиня Олга – внучка на Владимир Расате, първата християнска светица на Русия. Нейният син Светослав, когато сяда на трона на Рус, с нечувана жестокост мъсти за смъртта на прадядо си Расате и с разгрома на българската армия предизвиква смъртта на цар Петър, а малко по-късно това довежда до падането на България под византийска власт.
Павлина Павлова е създала забележителен исторически роман, многопластов, с разнородни духовни измерения. Тя е схванала жизненото и народностното начало в богомилството и го е нарисувала като дълбок социален процес, а Боян Мага е изявен като изключителна историческа личност, с изострена социална чувствителност, която прозира бъдещето като хуманно общество, въпреки християнската си душевност.
Този роман “Боян Мага – синът на Симеон” предизвиква национална гордост и самочувствие, защото е написан върху автентични исторически източници, които ни навеждат на продуктивни размисли за уникалната ни роля като стойностен народ в европейската култура, призната от чужди държавници и учени, но неясно защо премълчавана и потулвана у нас… все още.
Автор: Марин Кадиев
СБП
