На 21 март в галерия “Академия” се случи нещо доста вълшебно. На това място се бяха събрали доста хора, които искаха да узнаят как точно се ражда дракон. Иван Газдов и Георги Константинова разказаха на всички присъстващи как точно се случва това, в компанията на своите приятели Татяна Лолова, Георги Лозанов и проф. Ангел Станков-цигулка, който откри представлението. Това двуезично издание се състоя в атмосферата на множество картини , изобразяващи българското знаме. Нарисувани са от различни студенти и професори в НХА.
Как се ражда дракон
Всъщност това е името на книгата, която двамата са написали, а Лолова и Лозанов представиха пред препълнената галерия. Раждането на дракона представлява раждането на приятелството между Газдов и Константинов. Това странно създание определя много точно тяхното приятелство, защото те самите са много различни, но в същото време се допълват като ин и ян. Тяхното приятелство не е търсено, не е планувано, но в един момент техните пътища се пресичат и проблясва тази светлина и хармония в изкуството.
Иван Газдов е стар приятел с Татяна Лолова и тя е една от първите лица, които той графикатурира. Първата изложба на графикатурите на Газдов е била именно в същата галерия, в която се намираме и тази вечер-галерия “Академия”. Цялата изложба се е състояла от 2 портрета единият на Лолова, а другият на Кръстьо Лафазанов. Изложбата е имала небивал успех. “И тогава се разбра, че в мен има нещо изящно, нещо, което другите художници не го забелязват. Все ми казват ти си трудна за рисуване и въобще не прилича на мене картината. А тази картина беше прекрасна.”-разказа Татяна Лолова така, както само тя може.
Изненада за автора Георги Константинов и за всички в галерията беше една картина, нарисувана от Иван Газдов – неговия “брат”, както Георги сам го нарича.
Как се ражда дракон.
Началото е битка –
между падащия кръст
на птица
и свита като лък
змия…
Извечен спор
на силните криле
с безкрилото коварство
на земята.
Ненавистно воюват
двете божи твари.
Воюват страстно‚
дълго‚
безнадеждно…
Разменят удари и рани‚
които плашат‚
ала не убиват…
Накрая се прегръщат.
И се сливат.
Политат заедно
към синьото небе…
змия с криле.
И птица с неочаквано коварство.
Така се ражда дракон.
Пасторално
Острия връх
прониза
небето.
Бликна
кървав залез.
После мракът погълна
зелените жестове на дърветата
и голямата планина
се скри в себе си…
Стъкмих огън от няколко съчки
и моята самотност стана
светещ остров в нощта.
Пламъкът забърбори
на своя древен език
и аз се размислих
за вечни неща:
за тревата, дъжда и вятъра,
за земната смърт
и безкрайния космос…
Моите мисли
просветваха и гаснеха в мен,
но искрите на огъня
излитаха в небето
и се превръщаха
в студени съзвездия.
4.5