Книгата “Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери за първи път е пусната в Ню Йорк на 6 април 1943 г. Приказката за малкото русо момче от астероид Б 612 веднага е похвалена от критиците и оттогава се е превръща в култ.
Джоузеф Ханиман, швейцарски писател и автор на биографията на Сен-Екзюпери, казва на DW, че има нещо тайнствено в малкия принц, който гледа на света през очите на дете, но формулира наблюденията си като мъдър човек. Глава по глава, принцът се докосва до приятелството, любовта, технологичния прогрес, потреблението и разпадането на съвременното общество. Тези елементи, според Ханиман, правят книгата по-актуална днес от всякога.
Джоузеф Ханиман споделя, че прочита книгата като дете и признава, че не я разбира тогава. ,,За мен беше доста объркващо. Има обаче нещо загадъчно в “Малкият принц”, дори когато го прочетох днес, което според мен е причината, поради която книгата е толкова популярна”, разказва той. ,,Въпреки че това е детска книга, аз винаги казвам, че това е за хора от 7 до 77 години и по-нататък. Това е книга за детето в нас,” продължава Ханиман.
Книгата е преведена на 300 езика и диалекти. Каква е нейната тайна? И какво я прави повече от 50 год. търсено четиво? Героите на малкия принц, лисицата и змията са почти митологични. В тях има нещо непрестанно, а и историята е също толкова гъвкава. Някои хора разбират историята на русокосото момче като вид приказка от научна фантастика, която има както оптимистичен, така и песимистичен коментар за бъдещето. Други виждат екологичния аспект от това, тъй като малкият принц държи планетата чиста. Това е едно от най-новите интерпретации на книгата според Ханиман.
Джоузев Ханиман разказва за автора Антоан дьо Сент-Екзюпери: ,,Той имаше оживено въображение, което изглеждаше постоянно активно. Това е очевидно, започвайки от младостта му, когато написва кратки текстове и изпълнява в пиеси. Целият му живот беше нещо като очарователен харесващ хаос. Но Сен-Екзюпери също обичаше технологията, която го научи на дисциплина, макар и несъзнателно.”
Авторът на прочутото литературно произведение е бил дълбоко нещастен и “Малкият принц” е начин да избяга в света на фантазията. Също така Ханиман разказва, че “Малкият принц” за Екзюпери е “неговият опит да се преодолее баналното политическо измерение, което винаги го отегчаваше и с което никога не можеше да се справи”.
Бихме ли казали, че историята на малкия принц е все още актуална днес, 75 години след публикуването на книгата за първи път? Да, защото “Малкият принц” пита основните въпроси за нашето съществуване. Какъв е смисълът на живота? Или вселената? Но отговорите на книгата никога не прибягват до религиозно опрощение. Това прави “Малкият принц” все още свеж и отворен за нови интерпретации.
