Акад. Георги Минчев посрещна 80-годишния си юбилей не с партитура, а с книга
В едно интервю композиторът акад. Георги Минчев заяви: „И на 80 години имам желание с музика да усъвършенствам себе си.“ За юбилея той си направи подарък – излезе книга от него и за него, но изданието е подарък и за академичното тяло, за музикалната общност, за любителите на музиката. Книгата, оформена прекрасно художествено и полиграфически, се нарича „Думи вместо ноти“ (изд. „Захарий Стоянов“). Обсъждайки това заглавие, изтъкнатият музикант няма притеснението, че през годините не е могъл да се справя със словоизказа, но думите (казани и премълчани) не са пречили на нотите. „Думи вместо ноти“ е сборник от публикации, рeцeнзии, интервюта, биографични бележки, отзиви, мнения и писания от този род за композитора и от него за другите.
Георги Минчев най-много е работил в Българското национално радио – близо 50 години. Изпълнявал е мисия за формиране на музикален вкус и критерий у подрастващите. „За всестранно обогатяване съм – и Бах, и Хайдн, и Стравински, и Шостакович, фолклор, съвременни композитори, естрада… за чалгата и простотията се въздържам силно!“ Според него българската съвременна художествена музика не отстъпва на онова, което се създава в най-напредналите страни по света и чиито традиции са много силни. За съжаление, печелейки множество международни признания, тя остава все още недостатъчно популярна у нас. Родион Шчедрин пише за Георги Минчев: „Той притежава свой глас в нашия гъсто населен музикален свят. Винаги търсещ, винаги нов, но заедно с това владеещ драматургията на възприятието на съвременната музика. Сам композиторът казва, че пише бавно, мъчително, „хаби“ много хартия – Концертът за пиано е започвал седем пъти. Но от неговото мъчително вдъхновение се раждат такива творби като Концертът за пиано (приет в САЩ и препоръчван от ЮНЕСКО в Париж, свирен в Сидни), ораторията „Старобългарски хроники“, Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър“, „Концертна музика за оркестър“ (поръчан от Радио Прага), „Симфоничен пролог“,“Три поеми за сопран и струнен оркестър“ (върху графиките на Румен Скорчев и по текст на Павел Славянски), „Фрески“ (по поръчка на Пендерецки), „Сонограми“ и още много други, за да стигнем до балета „Фаренхайт“ по романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“. Музикалните критики у нас и в чужбина, публикациите в пресата, събрани в книгата очертават профила на композитора като неповторим творец със своя интонационна система. Неслучайно той е лауреат на наградата „Лоренцо Великолепният“ на академия „Медичи“ във Флоренция.
Малцина знаят, че произведения на Минчев имат издадени партитури грамофонни плочи и компактдискове не само в България, но и в Швейцария, САЩ, СССР и Русия, Франция, Холандия и др. Интервютата и особено анкетата на Екатерина Дочева в списание „Музика“ проникват и в „светая светих“ на композитора и така се прави истинска психография на големия творец. Словата на колегите му допълват образа му – акад. Васил Казанджиев, проф. Пламен Джуров, проф. Костадин Ганев… А когато композиторът изоставя нотите и се хваща на хорото на думите, също се оказва майстор – в словата си за Радион Шчедрин, за Александър Райчев, за Мирин Големинов, за Васил Стефанов, за Симеон Правчанов, за Румен Скорчев, за Димитър Манолов и др. Венецът на книгата е разделът „СЕДЕМНАЙСЕТ наМИГвания ОТ МОЯТА ПРОЛЕТ“ със спомени и „чуто и видяно“, което авторът Георги Минчев благодарение на чувството си на хумор е превърнал в анекдотични разказчета.
Премиерата на книгата „Думи вместо ноти“ ще се състои на 7 ноември (четвъртък) от 18.00 часа в Големия салон на БАН.
Тодор Коруев
