Известната картина на Йожен Дьолакроа, станала символ на Френската революция, на самия дух на Франция, е нарисувана през есента на 1830 г.. Тя е посветена на събитията на 27,28 и 29 юли, останали в историята като “Трите славни дни” или “юлския метеж”. На 25 юли 1830 г., , като реакция от Френската революция, избухнала на 14 юли 1789 г. с превземането на Бастилията крал Шарл Х издава редица укази, целящи да се върне статуквото преди революцията. Налага се цензура на пресата, разпуска се Камарата на депутатите на департаментите и се връщат правата на аристокрацията. Тази реставрация разгневява народа и масите отново излизат на улиците – 41 години след революцията. На 28 юли бунтовниците превземат кметството на Париж, а Шарл е принуден да абдикира в полза на “краля-гражданин” Луи-Филип.
През есента на 1830 г. Джолакроа е вече известен художник, станал символ на романтизма в изобразително изкуство. Картината е нарисувана за около 2 месеца и има размери 260 см. × 325 см, нарисувана е с маслени бои. Изобразява богинята на свободата, разгърдена в боен плам, повеждаща народа по уличните барикади. В едната си ръка богинята, наричана от французите галено Мариан, държи знаме – днес националния флаг на Франция и мускет с байонет, а на главата си носи фригийска шапка. За пръв път картината е показана в Салон – официалната изложба на Академията за изящни изкуства. За времето, за Западния свят, това е най-голямото събитие в изкуството.
Картината предизвиква очаквания интерес, но реакциите са смесени заради събитията, които изобразява. Критиците обсъждат цветовете и композицията, но и те са повлияни от политическите идеи в нея. Контекстът все още е много силен, настроенията са все още много бурни, Франция ври и кипи в последствията от революцията.
През 1832 г. френското правителство откупува платното за 3000 франка с цел то да бъде окачено в Люксембургския дворец, за да напомня на Луи-Филип за събитията от 1830 г. и как той е дошъл на власт. Това така и не става и картината стои в галерията-музей на двореца. През Юнското въстание, описано в “Клетниците” на Юго, картината е върната на Дьолакроа, за да бъде запазена от действията на бунтовниците. След редица перипетии “Свободата води народа” е прибрана и изложена в Лувър – годината е 1874 г.
