Разностранният френски скулптор Пигал е последният голям майстор от епохата на барока. Името му обикновено се асоциира с наречения на негово име площад „Пигал“ — култово място за търговията със секс във френската столица.
Жан-Батист Пигал е роден в Париж на 26 януари 1714 г. Той е седмото поред дете в семейството на дърводелец. Въпреки че му коства много усилия да постъпи да учи в Кралската академия за изобразителни изкуства и скулптура, Пигал става един от най-известните скулптори за времето си. Първоначалното си образование получава при Лелорен и Лемуан. Известно време живее в Италия, след което се завръща в родината си, където основно твори.
Най-популярната от работите на Пигал е статуята „Меркурий си връзва сандалите“, направена от теракота в Рим , където Пигал е учил. През 1744 г. Пигал прави мраморен вариант на статуята. През същата година за това си произведение скулпторът е удостоен със званието член на Академията. Строгият и завършен академизъм съвсем не бил свойствен за Пигал. Той е свободен и непосредствен в творчеството си, привличат го лекотата, живописното изразяване и динамиката. Имал слабост към камерните мащаби, към лиричния начин на живот, понякога почти жанров. Още в младостта си Пигал става известен с две мраморни статуи, които били изпратени на Людвик 15-ти като подарък на пруския крал . Това са фигурите на Меркурий и Венера. С особена популярност сред съвременниците се ползвала фигурата на Меркурий. Забележителен е дори самият избор на сюжета. От цялото население на Олимп скулпторът избира не величавия Юпитер или войнствения и грозен Марс, а съвсем не героичния, но предприемчив и изобретателен Меркурий. Предварително Пигал лишава сюжета от помпозност, от хладно величие и тържественост, а го прави непринуден. Меркурий не позира пред зрителя със своите атрибути, а приклекнал, с бързо и небрежно движение завързва за крака та си сандалите, готов веднага след това, още в следващата минута да се хвърли по-далече, натам, накъдето нетърпеливо се оглежда. О този незначителен мотив Пигал създава истински шедьовър, изпълнен със свежи находки, живост и наблюдателност.
Близка до „Меркурий“ е мраморната „Венера“, завършена през 1748 г. – един истински образец на декоративната скулптура от средата на века. Тя е представена седяща върху облак. В неустойчивата й поза се съзира тъмна нега, изглежда, че тънката й фигура всеки миг ще се изплъзне от опорната си точка. Мекостта на линиите, точните пропорции, нежната обработка на мрамора, като че ли обгърнат от мъгла – всичко това е типично за изискания идеал на ранния Пигал. Но още тук интимните нотки на стила рококо с удивителна естественост се съчетават с формите на женското тяло.
В резултат на конкурсната си работа „Меркурий завързва сандалите си“ Пигал се оказва под покровителството на мадам дьо Помпадур и той в продължение на 10 години се занимава с алегории, прославящи преминаващата в любов дружба между нея и Людвик 15-ти. В това и в други негови произведения с митологически сюжети, а така също и в портретите на маркизата, е останало много малко от онова чувствено начало, което се асоциира със стила Помпадур. В тях по-скоро се наблюдава честност и сантименталност, което не е по традициите на рококо.
Даже знаменитата скулптура „Момче с клетка“ на Пигал /днес на съхранение в Лувъра/, в която е предадено съсредоточеното внимание на детето, напомня за Донатело . Така или иначе, покровителството на маркизата и краля осигурявало на Пигал големи поръчки, като гробницата на Морис Саксонски, църквата „Св. Тома“ в Страсбург и монументът на Людвик 15-ти на Кралския площад в Реймс. Безжалостно, с реалистична проницателност е изпълнена скулптурата „Гражданин“ в монумента на Людвик 15-ти. „Гражданин“ е една от фигурите в пиедестала – автопортрет на скулптора. Той е изобразен гол и в пълен ръст. Точността на изображението дава основание този портрет да се смята за един от най-добрите през това столетие.
Когато получава поръчка за статуя на Волтер, Пигал решава да изобрази стария философ във вид на „умиращ Сенека“ – гол, но без да изпитва срам от голотата си. Критиката посреща враждебно подобна интерпретация, а самият портретиран бил смутен. Независимо от това, това произведение има големи достойнства. То е пример за наблюдателност и безпримерна честност, подобно на Дидро, Русо или пък на самия Волтер. Портретната статуя на Волтер е завършена през 1770 г. – във времето, когато се публикува постановлението на парламента за изгарянето на редица философски книги. В този смисъл изследователите отдават дължимото на мъжеството на Пигал.
Жан-Батист Пигал прави едни от най-добрите портретни бюстове от теракота на века. Заради тях в цяла Франция през 18-ти век били оценени достойнствата на теракота като материал. В бронзовия бюст на Дидро 1768 г. Пигал разкрива голямата дълбочина и мисъл на философа- застаряващ човек, с тежки черти на лицето и резки бръчки. Това е видът на човек, преминал през трудна борба и преживял не малко разочарования. В същото време обаче се усещат неговата сила на духа и човешката му значимост. В тази си творба Пигал се е отказал от всякаква идеализация, той създава едно произведение с истинска висока класа.
Просвещението като епоха разкрива пред изкуството много образи, които истинският майстор може да превърне в творба.
Способността на Пигал към тънкия психологизъм и задълбочена работа над един сложен образ, останала, обаче, почти нереализирана. Той се прочул с „Меркурий“, с живи детски и други фигури. В неговия талант било заложено и ярко героично начало. Красноречиво доказателство за това е създадената от него гробница на знаменития пълководец маршал Саксонски, превърнат в събирателен образ на френския рицар-воин.
Жан-Батист Пигал имал сполучлива кариера. През 1777 г. той бил избран за помощник-ректор на Академията, а след две години – за ректор. До 1783 г. Пигал бил старши скулптор на Академията. Умира на 28-ми август 1785 г. на 71-годишна възраст.
presstv.bg
