Диего Ривера: Никога не съм вярвал в Бог, но вярвам в Пикасо
Диего Ривера е роден на 8 декември 1886 г. в богато семейство в Гуанахуато, Мексико. По бащина линия е наследник на испанската аристокрация.
Буйният му мексикански нрав постоянно му печели врагове и приятели. Славел се е не само като художник и майстор на мурали, но и с бурните си любовни похождения. Много от жените от портретите му са имали страстен роман с художника. Някои от тях били светски лъвици –известни и талантливи дами, а самият Диего бил доста едър на външен вид мъж, но човек с невероятно обаяние. Затова и неговите парижки приятели Пикасо и Модилиани го кръстили „човекоядец”.
Жените буквално го боготворяли. А той споделял с приятели, че колкото повече обича една жена, толкова повече иска тя да страда – той самият да й причини това страдание.
Съвсем млад – през 1911 г., Диего Ривера сключва брак с руската красавица – художничката Ангелина Белова – В спомените си той споделя „Тя ми даде всичко, което една жена може да даде на един мъж. За сметка на това получи от мен всички страдания, които един мъж може да причини на една жена!… усещане.
Отношенията между двамата били изпълнени с любов, скандали и дива ревност. За жалост, момченцето, с което ги дарила съдбата, умира от грип през 1918 година, което става причина съпрузите да се разделят, но Ангелина продължила да обича Диего до края на живота си.
19-годишната руска красавица, също художничка с артистичното прозвище Маревна попада под опасния чар на мексиканеца в Париж. Година след смъртта на сина на Ривера от Ангелина, Маревна му ражда дъщеря, която кръщава Марика. По-късно това момиченце става известна киноактриса и танцьорка, но Диего Ривена никога не признава бащинството си. Нещо повече той изоставя Марика и дъщеря си почти веднага след раждането й, и се връща в Мексико.
„Аз изпитвах странно привличане към този необикновен човек, който притежаваше силата на гения и слабостта надете! Той не беше постоянен в чувствата и постъпките си, водеха го похотта и страстта му към жените. Диего на два пъти се отказа и от комунистическата партия – напускаше редиците й, разочарован от нещо, и после се връщаше обратно при съратниците си с писма, пълни с покаяние!…, признава години по-късно художничката.
В родината си Диего Ривера става член на Мексиканската комунистическа партия и вдъхновен от идеята за политически промени в страната, започва да рисува прочутите си мурали.
През 1922 г. се жени за втори път официално, за Гуадалупе Марин – известен модел и писателка. Тя му ражда две дъщери, но през 1928 г. и този брак се разпада, за да срещне жената на живота си през 1929 г. – 22-годишната мексиканска художничка Фрида Кало.
Художникът сам признава, че с нито една от другите жени в живота си не е имал такова духовно сходство, като с нея. Тя е била може би единствената жена, която е привличала Диего като магнит– не само като жена, но и като интелект.
Фрида откровено признава: “Диего не е съпруг на никого и никога няма да бъде, но той е страхотен приятел”. Изневерите на Ривера не са тайна за художничката, но двамата се разделят, когато тя разбира за аферата му със собствената й сестра. Последвал развод през 1939 г.
За да отмъсти на Диего, Фрида започва флирт с Лев Троцки. Дали бурната ревност на Диего Ривера, или неговата мачовска природа, буквално се „сепнали”от това да не загуби завинаги Фрида, но той отново поискал ръката на бившата си жена. Жест, който направил за пръв път в живота си, и те за втори път сключили брак през 1940 година. Двамата живеят цели 25 години заедно, но не успяват да имат собствени деца.
Една от най-красивите жени в живота на художника била известната мексиканска актриса Мария Феликс. Нарисувал серия от портрети с образа й.
След смъртта на Фрида, Диего Ривера отново сключва брак с последната жена в живота си – Ема Уртаго.
„Има три насоки или черти, които смятам за основни в неговия портрет, споделя Ема Уртаго. Първо – той непоколебим революционен боец, динамичен, извънредно чувствителен и жизнен; неуморим работник в своя занаят, с познания, каквито малко художници в света притежават;възторжен поклонник на живота, в същото време вечно нещастен, че не е успял да научи повече, да изгради повече и да нарисува повече. Второ – той винаги е любопитен, неизтощим изследовател на всичко. И трето – напълно е лишен от предразсъдъци, а оттам – и от всякаква вяра защото Диего приема, подобна Монтен, че „там, където свършва съмнението, започва глупостта”, а човекът, който вярва в нещо, допуска да изпадне в безусловно подчинение, без свобода да анализира или променя хода на събитията. С това великолепно диалектическо, материалистично знание за живота, Диего е революционер…”
Художникът умира през 1957 г. на 70-годишна възраст.
Заради темпераментната му природа, критиците продължават да го наричат „огнения кръстоносец на четката”.
До края на живота си Ривера е постоянен единствено в едно – преклонението пред женската красота.
