На 29 юни от 19 часа в галерия “Тереза Зиковска” ще се представи живопис на художника Васил Стоев.
На пръв поглед картините на Васил Стоев изглеждат освободени, направени на един дъх, “изпяти”. Това, разбира се, е едно тяхно качество. Но зад тази привидна живописна лекота се крие една неподозирана енергия на конструктивното начало. И тя проличава в организацията на композицията. Дори когато фигурата напълно отсъства, картинната структура се създава от контрасти.
Най-често свободните, дори хаотични ярки мазки, които образуват фактурен “остров” в центъра на платното, са противопоставени на сравнително гладки едноцветни повърхности. Друг контраст се постига от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e как “убити” тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, как черното или сивото могат да загубят своята колоритна неутралност и да се превърнат в дълбоки цветове.
Най-сетне и внезапната поява на линия-контур, която не обрисува, а само подчертава характерното в някаква фигура, се налага като “графичен” акцент върху живописната магма. Усилието да се наложи структурата на аморфното и да извлече от нея смисъл е в основата на тази живопис и определя индивидуалността на В. Стоев.
Зрителят тактилно усеща напрежението в контрастите на картината, той изживява след художника драмата на противопоставянето, която намира изход в трайна вътрешна конструкция. Именно това, според мен, зарежда зрителя с енергията, вложена в създаването на картината. Така и неговото възприятие става много по-изострено и по-активно. Затова картините на Стоев не са “удобна мебел”, те са енергийни точки в интериора, насищащи атмосферата с болката и възторга на една чисто живописна драма.
Картините на Васил Стоев могат да се възприемат като огледало, в което ние да откроим онази преливаща в краски картина на самите себе си, в която се лутат преобразяващите се обстоятелства на реалния живот. Това винаги е било първостепенна задача на истинското изкуство. Това не е декоративен елемент, а напротив екзистенциално докосване на нашата вътрешна истина.
