Изумителното изкуство на Fineluart, повлияно от сюрреализма и абстракционизма

Живописец по рождение, художник по призвание, артист по душа.

Тя е Любомира Попова Fineluart.

За нея живописта с маслени бои е повече от техника, тя е нейният най-естествен начин на изразяване – като творец и като личност. Рисува още отпреди да се помни. Това, че е художник е не просто професионален път, а неизменна част от нейното развитие.

Изкуството ѝ е повлияно основно от сюрреализма, абстракционизма, импресионизма и експресионизма. Има собствен стил, който е разпознаваем независимо от периодите, през които е преминала. Въпреки това, продължава да прави творчески експерименти с различни техники, стилове, жанрове и тематики, а част от тях се превръщат в пълнокръвни творби.

В изкуството си не се стреми към комерсиалност. Има творческа професия (уеб дизайн), което ѝ  дава свободата нейната живопис да е каквато иска, без да се съобразява с “пазара”, тенденциите или търсенето на публиката: “Не се стремя към това картините ми да бъдат харесвани или разбирани”, споделя Любомира за Sofiapress. Те са носители на различни внушения, които понякога кореспондират с емоционалността на зрителя.

Харесва ѝ чувството, когато човек определи нейна творба като “своя”. “За мен картината не е просто произведение за продажба, а цял един свят и удоволствието да я имаш в дома си е в това тя да те провокира към различни усещания всеки път, когато я погледнеш”.

Понякога Любомира рисува по поръчка – когато творбата е вдъхновяваща, а създаването ѝ е повече от начин да зарадва някого или да изпълня нечии изисквания, но и е удоволствие само по себе си.

Мечтае не за това хората масово да харесват и разбират изкуството, а по-скоро да имат по-висока обща култура и да уважават чуждия труд. “Творецът не създава нещо за 5 минути, само защото може, а полага много труд. Художникът не рисува нещо, което непрофесионалист не може да направи, а нещо с което изразява своята гледна точка. Например, картина като “Черен квадрат” на Казимир Малевич не е известна, защото е сложна или е модернистична прищявка, а тъй като е носител на една нова гледна точка за живописта и изкуството като цяло. Подобно е положението и при не толкова известни картини на съвременни автори – не е важно да разбереш “какво е искал да каже авторът”, а какво тази творба говори на теб. Харесва ми твърдението (макар и да не го споделям напълно), че изкуството е “мисловната конструкция между вложената от автора идея и емоцията на зрителя, която се осъществява при наблюдаването творбата”, соделя Любомира”.

Художничката смята, че едно наистина добро произведение е това, което провокира въпроси. Такова, което те кара да се съсредоточиш и да размишляваш: “Творби, които “говорят” твърде буквално и еднопластово не са такива, които можеш да наблюдаваш дълго време или да искаш да притежаваш в дома си, за да ги гледаш отново и отново. Освен ако не си си купил картината единствено за украса на интериора – тогава почти няма значение каква идея е вложена в нея”.

Любомира има няколко самостоятелни изложби и различни участия в общи изложби. Има интереси в поезията и философията, които несъмнено допълват звученето на творбите ѝ. С живописта си се старае да подкрепям и каузи, които са ѝ на сърце и към които би искала да има принос.

В картините ѝ освен всичко, често се срещат музикални елементи и внушение: “Музиката е вдъхновение за мен и за всеки който обича изкуството по принцип. Нямам предпочитани образи, сюжети или теми, въпреки че контрабасът доста често присъства в мои творби”.

Галерията с картини на Любомира е онлайн, защото според нея дигиталната среда дава възможност много повече хора да достигнат до нея – не само зрители, но и колеги. “Мога да получа обратна връзка и мнения, които да обогатят представите ми за самата мен и да “видя” творбите си през други очи. Въпреки това, изложбата си остава по-добрият начин за представяне на изкуство – защото виждаш оригинал, а не снимка. Виждаш творбата в реален размер и с конкретните характеристики на техниката й и похватите в нея. И, разбира се, срещаш хора, които обичат културата и дискусиите за нея”.