Генко Генков е един от най-колоритните ни художници в живописта. Истинско дете чудо, както ще разберете от статията по-долу. Запомнен с интересния си подход към смесването на цветовете, наречен от него “сложна математика” и със специалното си отношение към композицията. Обичащ музиката, но рисуващ при пълна тишина. Залитащ по алкохола, веселието и жените. Откровен по детски както в живота, така и в творчеството. Да се чуди човек, дали картините или начинът му на живот са по-смайващи .
,,Първата картина от Генко Генков украси моята студентска квартира в Поудене”, пише Йордан Янков в мемоарната книга Генко Генков-бунтът на цветовете. Книгата започва със спомена на автора за първата изложба на Генко Генков през 1966г. Акварелът в картините на артиста съхранява ,,софийския Монмартър” и говори със стаена енергия, която личи в новаторските съчетания на цветовете. По-късно за радост на писателя Йордан Янков, а и на нас читателите, той и Генко имат паметна среща, която завършва с изпиването на няколко бири и дава началото на едно силно приятелство. Още на следващия ден Генков подарява картина на журналиста и писател Йордан Янков и го прави сред най-близките си хора.
Странностите в характера на художника са много. Но според неговата втора съпруга Венета, това 
го прави Генко Генков.
Една от тези странности са “заклинанията”, които той си прави и не обяснява на никого. Много често докато е с компания, Генко се откъсва сам, без предупреждения. Хваща друга посока и обикаля градските улици или пък се върти в кръг около дърветата. После отново се присъединява към събеседниците си, сякаш нищо необичайно не е извършил.
Генко Генков често е обявяван за луд и е изпращан в психиатрии, но не заради грижа към здравето му, а по чисто политически причини – докато отшумят дадени събития. За щастие артистът попада на добри лекари, добри като хора. Най-големият наш психиатър проф. Иван Темков гарантира с целия си авторитет, че Генко Генков няма шизофрения. А д-р Чешмеджиев казва: ,,Той трябва да си стои вкъщи и да рисува. Защо ми го пращате тук да си губи времето…”
,,Какво значи слаба картина? Щом и без подпис личи, че е негова, значи не е слаба!”, казва художникът в един спор по отношение стила на Морис Утрильо. Богове в изкуството за Генко са: Рембранд, Сезан, Дерен и Гоген. Пред картините на последния, Генко се чувства като дете и не спира да се удивлява на творбите му.
Художникът започва да рисува в ранна детска възраст. На 4 год. прави рисунки, на които възрастни професионалисти се учудват. Истината е, че той никога не е имал детски рисунки по начина, по който си представяме. Той започва да рисува като зрял човек. Близък на семейсво Генкови е бил скулпторът проф. Иван Лазаров. При едно свое посещение остава възхитен от новите картини в дома и възкликва: ,,Чия златна ръка е рисувала тези неща?” Когато разбира, че авторът е единадесетгодишният Генко, той му дава глина, с която да сътвори скулптура. Чудесно изваяната скулптура на рибар служи за пример на студентите в Академията.
Артистът има специално отношение към рисуването на портрети. За него живата плът трябва да предава експлозия от емоции. Не веднъж казва, че в ,,ръцете се съдържа не по-малко психология, отколкото в лицето. “А за изграждането композицията на пейзажните му творби, Венета казва, че наблюдава с години и се учи от неговия гениален подход: ,,…школуването ми при него е нещо повече от школуването, в която и да е академия”.
Генко Генков е имал килерна стаичка, където “крие” най-хубавите си според него картини ,,за да си ги гледам от време на време и да се окуражавам, че мога да рисувам добре!” Тези картини художникът пази за една благотворителна кауза. За нея споделя единствено на съпругата си Венета. Той иска да ги дари на държавата и казва: ,,Купчини долари ми предлагат и пак не ги давам!”
Генко Генков обожава децата. По разкази на близки до него, децата също обичали неговата компания. Той късно осиновява официално Евгения (от първия брак на Венета), но се грижи за нея и материално и с бащинска подкрепа дълго преди това.
Цял живот е изпитвал мъка, че няма свои, макар на картините му да гледаме като негови рожби, които не умират.
Ако критерий за гениалност е лудостта, то Генко Генков я притежава! Но лудост, не опасна за околните, а лудост чиста, неподправена, която граничи дори с философията. Това доказват и следните негови мисли” ,,…И образованите хора са бедни духом, защото духовното богатство е дар от природата!” и “Алчността ще изяде живота!”
Автор: Мариела Петкова
