Картините на Атанас Яранов – вечните философски идеи за смисъла на човешкото битие

Сътвореното от него респектира не с количеството си, а с дълбочината и силата на своето човешко и артистично послание

Атанас Яранов е виден български художник и живописец.  Роден е на 13 юли 1940 г. в София.

През 1965 г. завършва Художествената академия “Николай Павлович” – “Декоративно-монументална живопис” при проф. Георги Богданов.

    Атанас Яранов –                автопортрет

Своя уникален пластичен език Атанас Яранов формира, използвайки декоративните принципи на стенописта и традициите на старата религиозна живопис. От християнското изкуство художникът заимства не само изобразителните принципи, но и темите. Картините му разглеждат вечните философски идеи за смисъла на човешкото битие. В тях той се обръща към старите патриархални ценности, към народните поверия и легенди. Героите, населяващи неговите платна са хора с мисия, лишени от портретна индивидуалност, от конкретна битова среда.
Творбите на Атанас Яранов са участвали в колективни представителни изложби на българското изкуство в Англия, Франция, Италия, ФРГ, СССР, Румъния, Япония, САЩ, Чехословакия, Полша и др. страни. Има самостоятелни изложби в Пловдив, Варшава, Варна, Братислава, София, Западен Берлин. Творби на Яранов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, на много музеи и галерии  в цялата страна, а също така на галерии и частни колекционери в Швейцария, САЩ, Франция и др.

Той е носител на многобройни национални награди и много от произведенията му са изложени в Националната Художествена Галерия, Софийска Градска Художествена Галерия, много музеи и галерии в цялата страна, както и в галерии и частни колекции в България, Швейцария, САЩ и Франция. Има самостоятелни изложби в Пловдив /1971/,;Варшава, Полша /1973/; Братислава, Чехия /1974 г./; София /1975 г./.

През 1978 г. и 1979 г. получава наградата от Втората и Третата национална младежка изложба в София; Награда от Триеналето на реалистичната живопис, София – 1979 г.; Награда „Лия Петров” на СБХ за монументално-декоративна живопис – 1981; Награда на СБХ на името на Владимир Димитров-Майстора” – 1982 г. и през 1985 г. – Награда за живопис „Захарий Стоянов”.

Художникът участва със свои произведения в представителни колективни изложби на българското изкуство във Великобритания, Италия, Полша, Румъния, САЩ, Франция, Германия, Чехословакия, Япония и др.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия, художествени галерии в страната и частни колекции у нас и в Швейцария, САЩ, Франция и др. Автор е на мозайката „Театър” в зала 2 на НДК.

Атанас Яранов оставя след себе си богата колекция от маслени картини, пастели и стенописи. Неговите творби са на високо художествено ниво. Фигуративен художник, който изпълва платната си със символи, архаични митове и фолклорни метафори. Критиците определя неговото изкуство като щастлив фокус, който предава художествени импулси от миналото и настоящето.

“Малцина са художниците като Яранов – безапелационно обичани от всички. Едва ли ще се намери негов съвременник, който да е чул и една дума, носеща някакви резерви към творбите му. Той беше и остана едно от най-бляскавите явления. Доволен съм, че успяхме да обединим усилията си и да покажем, макар и донякъде схематично, правата, по която е вървял и мощта на изразните му средства”, коментира доц. Добрев.

„Не бе много времето, което съдбата предостави на Атанас Яранов, за да изпълни призванието си. Може би той е предусещал това – работеше с огромно напрежение на силите, най-често в продължителна аскетична изолация. Създаде богата галерия от маслени картини, пастели, стенописи. Не зная техния брой.Едва ли и той го е знаел.Сътвореното от него естествено респектира не с количеството си, а с дълбочината и силата на своето човешко и артистично послание.

Невъзможно е да си представим българското изобразително изкуство през последните две и половина десетилетия – с най-доброто, с безспорните му постижения, – без внушителното творческо присъствие на Яранов. Картините му бележиха неизменно най-високото художествено ниво. Заключеният в тях свят въздейства с неотразима сила. Изпълнен със символи, архаични митове, фолклорни метафори, той като че ли отключва в съзнанието на зрителя праисторически комплекси. Дори когато сюжетът изглежда битово делничен, близък до актуалния ни опит, Яранов умееше да го превърне в някаква тайнствена, трудно обяснима и поради това винаги вълнуваща действителност – с метафизическа глъбина и ирационални измерения. С това той продължаваше визионерските търсения на Иван Милев и Златю Бояджиев. Отличаваше го от тях между другото неговата могъща монументална форма – склуптурна, орелефна, масивна. Но тя пък го свързваше с дърворезбените традиции на нашето Възраждане.

Така неговото изкуство се превърна в щастлив фокус, в който се кръстосват художествени импулси от миналото и съвременността – оригинални завоевания на българската духовна култура”, разказва за художника изкуствоведа Димитър Аврамов.

Атанас Яранов умира на 14 август 1988-а едва 48 годишен, оставяйки голямо живописно наследство с наднационално значение. Работил е стенопис, мозайка и кавалетната живопис. Носител е на множество награди от национални и международни изложби. Неговите творби са притежание на всички по-големи художествени галерии в страната, на частни колекции, както и на най-престижните картинни сбирки в света.

Литературен форум