Красотата на Италия бе прекрасен фон на филма “Призови ме с твоето име”. Но Елио и Оливър не са първите, които разкриват тайните на приказната Бордигера. Моне е обхождал тези места векове преди това, изправен пред предизвикателството да улови всичко на което се наслаждава погледът му. Представяме ви очарователна Бордигера от гледната точка на френския художник.
Филмът на Лука Гуаданино е спектакъл за сетивата, нежно чудовище с наелектризираща визия. История за Любовта, която превръща живота в събите. Неслучайно постове в туитър разказват как след негова прожекция хората излизат по улиците и танцуват. Всички тези невероятно красиви сцени в италианската провинция през 80-те ни карат да празнуваме живота … Дори и да се наложи след това мокрим очи за някоя и друга минута.
Спомнете си, че в него има част, в която се споменава за Моне(ако още не сте гледали естетическо събитие на 2017г., вече го знаете предварително). Елио води Оливър до своето тайно място и му разказва как художникът е обичал да рисува там. Това можеше и да бъде леко преувеличение за лек поетично – романтичен ефект, но всъщност е съвсем вярно. Мястото се нарича Бордигера(въпреки че Лука Гуаданино взема решението да премести локацията на сюжета в Ломбардия) и се намира на средиземноморския бряг на Италия, близо до френската граница.
Преди Моне, поради своята слепота, да посвети почти цялата си работа на рисуване на фрагменти от своята градина, той пътува често из Европа. Посещава Лондон, Руан, Венеция, Холандия и много други места, от чиито гледка се вдъхновява и използва за свои сюжети.
Предприема пътуването си до Бордигера, възползвайки се от удобството на Европейската железопътна мрежа, която в края на 19-ти век се налага със своите предимства. Предприема кратко пътуване из Италия заедно със своя приятел, друг майстор на живописта – Реноар. Пристига за първи в красивия италианския кът през 1883г., където двамата посещават Cézanne at l’Estaque. Очарован, на следващата година решава да остане там за три месеца. Пристига в средата на януари и установява какъв чудесен контраст е синьото средиземноморско море на фона на сивия френски климат през зимата.
Моне е впечатлен от природата в околността – мястото е изпълнено с екзотични палмови дървета, каквито обикновено не се срещат в Париж. Много други художници посещават градовете там и рисуват по-скоро урбанистични сюжети, Моне обаче решава да се отдръпне от това и изобразява предимно растителността около себе си, като включва съвсем бегло част от градския ландшафт. Поради това започва да работи с цветове, които не е използвал никога преди. Начинание, докарващо го почти до лудост. Художникът се чувства притиснат от мисълта, че няма да успее да репрезентира красотата около себе си, както я вижда. Усеща се неспособен да предаде уловената есенция на мястото. На този етап той вече е свикнал да използва определена цветова палитра и се чувства неуверен в това дали ще подбере правилните сенки и полутонове, след като нюансите са съвсем нови за неговата работа:
“Работата е така трудна и отнема толкова много време. Преди всичко, защото големите самостоятелни мотиви са рядкост. Растителността е прекалено гъста и можеш да се натъкнеш единствено на мотиви с прекалено много детайл. Такава болка е да се рисуват. А аз, от друга страна, съм мъж на големите пространства и изолирани, самотни дървета” – описва Моне работата си в писмо до своята съпруга Алис Оашде.
Заради тези свои трудности той не завършва нито една от своите картини, докато е в Бордигера. Но пък успява да изпипа всички, когато се прибира у дома, във Франция. През тези три месеца той работи по около 40 платна, всяко едно от които запечатва местата, из които се развива историята на ‘Призови ме с твоето име”.
Връщайки се отново към филма, може да направите паралел между кадрите на Гуаданино и наситените с цветове картини на художника. Знаете ли, че една от тях се намира в музея “Хамър” в Лос Анджелис, който принадлежи на прадядото на Арми Хамър? А това е актьорът, изиграл образа на Оливър, за което получава номинация за Оскар за поддържаща мъжка роля. Той освен това е и в борда на директорите на въпросния музей. Не зная как се струва на вас, но това е едно забележително за изкуството съвпадение!
