На 21 февруари от 19 ч. в галерия “Оборище 5” беше откриването на новата изложба на българския художник Хубен Черкелов, озаглавена “The World $ Yours”.
Хубен, който от години живее и твори в Ню Йорк, се завърна на българска сцена, за да представи нови творби, базирани на банкноти и монети от цял свят. Картините са с поп-арт звучене и събират в себе си образите на известни герои – от Мона Лиза и Мадарския конник, до Бриджит Бардо и Елвис Пресли.
На откриването залата беше пълна, а отзивите повече от добри. Повече подробности научаваме от самия Хубен Черкелов.
Какво те провокира да направиш тази изложба?
Аз работя с парични знаци (монети и банкноти) близо 15-ина години и тук имам възможност да покажа най-големите платна, защото галерията позволява този размер. Провокиран съм от приятели и колеги, които искаха да видят творби с по-голям формат. Така че, изложбата е щастливо стечение на обстоятелствата.
Как се спря на заглавието? Има ли някаква любопитна история около него?
Първо, аз мисля, че парите, ако имаш някакви средства, си приет добре от целия свят. Така че, светът е твой. По същия начин е и с изкуството, ако правиш хубаво изкуство и го излагаш навсякъде – Европа, Северна Америка на универсален език.
Светът от картините е твоя собствен вътрешен свят, илюстрация на действителността или интерпретация на тази действителност?
Мислете го като доктор Манхатън – героят от Дисни Комикс, който едновременно е в миналото, настоящето и бъдещето. Има тази способност да слива времето. Изложбата представлява разговор между минало, настояще и бъдеще чрез банкноти от 19, 20 и 21 век. Всичко се случва едновременно и на едно и също място.
10 Dollar Elvis – Houben R.T.
Кое е по-важно за една картина – да задава въпроси или да дава отговори?
Нито едно от двете. Трябва по-скоро да провокира отношение. Изкуството не задава въпроси, нито лекува рак, нито настанява бежанци и това не е повод на изкуството, според мен.
Каква реакция би искал да предизвикаш у хората и света въобще с тази изложба?
Искам да започна диалог, относно кое е високо и кое е ниско изкуство, кое в множеството е ценното, накъде вървим като възприятие на изкуството.
Виждам, че обичаш да експериментираш и не се страхуваш да го правиш. Прокрадва ли се понякога онзи подличък въпрос: ами ако публиката не хареса картините ми?
Случвало се е, но аз се старая да не се замислям върху публиката. Има най-различен тип публика, все се надявам да кореспондирам с нея, да намеря своята публика. Това е и моята цел. Не да има много хора, на които да не им харесва това, което правя. Мисля си, че ако 40% от зрителите харесат изложбата, това е голям успех. Но ако се хареса на 100% от тях, това значи, че съм се провалил тотално, защото не към това се стремя.
Можеш ли да направиш сравнение между българската и американската публика?
Аз не мисля, че има голяма разлика. Просто американската е малко по-информирана и по-подготвена за много повече експерименти. Докато тук тя е много по-консервативна. И това е целта, всъщност, да направя изложба, която да си разговаря с публиката. За това става въпрос. Намирам, че и тук има отношение към изкуството.
Какви са основните липси в българската култура? От какво има нужда тя днес?
Най-основната липса, и тя е почти изцяло от държавата, следователно и отговаря на строго специфични условия, като тези условия не винаги са реалистични. Би трябвало целия български народ да е съгласен с това, което се случва. Например, музеите са много зле посещавани, точно поради тази причина. Защото естетиката, която се предлага, не е чута и възприета от голяма част от българския народ.
Картините ти са доста различни. Има ли някакъв обединяващ център?
Опитвам се да изразявам времето, в което живеем, да съм като мегафон на всичко, което се случва около мен. Това е обединяващото. Иначе по форма и смисъл картините са различни.
