Ролята на шоколадовото яйце преди и сега в изложбата Кокимото Surprise

Снимки: Антония Баръмова

 

 

На 3-ти април, Калоян Илиев – Кокимото представи 33-тата си самостоятелна изложба  “Кокимото Surprise”. Изложбата се проведе в уютната галерия Интро, за което пространство творецът отбелязва, че е създал част от творбите си.

“Централен обект на тази трансформация е шоколадовото яйце, което редовно консумирам от ранна детска възраст до днес, разказва авторът за идеята на изложбата си. – “Балансирайки между два свята, материален и духовен, се опитвам да увековеча този любим образ, като го развивам систематично в серия от произведения.”

Проектът Кокимото surprise е създаден в периода от 2011- 2018 година и съдържа 33 самостоятелни творби, като много от тях са били изменяни.

“За някой може да звучи странно, но едно време това не беше продукт достъпен за всички, беше луксозна стока, която можеше да се купи само от места наречени Корекоми”, сподели Калоян на откриването. Творецът разказа, че яйцата са се купували с долари. “Не всеки беше от щастливците, които можеха да си позволят това яйце. Не беше лукс за простосмъртни, а за избрани. Аз не бях сред тях…”

Изненада – личната история зад яйцето:

“Преди много години майка ми работеше в търговски център. За една Коледа техният директор осигури по един картон яйца киндер за всеки от работниците. Това беше истински празник в моя живот”, разкрива Кокимото. – “Тогава започнах и да събирам играчки, което се превърна в мания. Сега събирам и дизайнерски играчки и сам създавам такива. Така че това яйце е помогнало да бъда такъв, какъвто съм”, допълва творецът.

За ролята на шоколдовите яйца в момента Калоян Илиев разказа:  “Колкото е по-достъпно, толкова повече се губи тръпката да го имаш. Но манипулирайки го, преобразявайки го от Киндер в Кокимото, аз искам да оставя чувството, че е нещо специално, да го запазя и за себе си и за вас. Това не е просто един продукт от масовата култура, а е нещо по-специално. Дано съм успял да го направя”.

В интервю за Sofiapress, Кокимото ни разказва още малко:

Как се чувстваш от изложбата днес?

Развълнуван. Всеки път много се вълнувам, защото се събират различни хора от различни гилдии. Не само колеги, приятели, познати, но и много други, които за първи път се запознават с творчеството на Кокимото. Всички отзиви ги получавам директно от хората. Даже най-често не знам какво да кажа, понеже толкова поздравления и позитиви на едно място се възприемат трудно. Но съм щастлив, защото това е целта – повече хора да се запознаят с творчеството ми.

Смяташ ли, че хората разбират творчеството ти?

То е доста разбираемо, понеже шоколадовото яйце е част от популярната култура, а аз работя с обекти от поп културата, защото съм част от нея. Творчеството ми е разбираемо, а не елитарно. То е за всички, много е достъпно.

Как ти дойде идеята за яйцето?

Исках да не е просто нещо, което консумирам, исках да го издигна в култ. Да се превърне в нещо повече от предмет. Трябваше да създам иконичен образ. Да преобърна всичко наопаки, да се отрека от него.

Смяташ ли, че тези твои произведения ще останат във времето?

Да. Един ден, когато хората видят яйце Киндер или просто яйце, трябва да се сещат за Кокимото, не за Великден.

От къде идва прякорът ти?

Трябваше да е нещо повече от Калоян Илиев. Трябваше да е свързано с японската култура, която ме вдъхновява. Всяко едно от нещата свързани с японската култура много ме вълнува и дори се смятам за автор, който сякаш работи в Япония, а не във Варна. Когаото си дам такова екзотично име, то се превръща в бранд.

Мислил ли си да живееш в Япония?

Не. Не е това целта. Бих отишъл с удоволствие, но не е толкова лесно. Ако тук в България съм интересен като Кокимото, в Япония ще бъда поредният Кокимото…

Каква е изненадата?

На пръв поглед всичко е бранд, черупка, обвивка, а под повърхността се крие нещо много повече. Дали ще е играчка или друга изненада. Вярвам в това. Това е моят почерк и стил.

Ти продължаваш ли да се изненадваш?

Да. От самите си работи също – гледам и си казвам – как съм могъл да го направя толкова добре?

Обичаш ли деца? (Част от гостите на изложбата са именно деца, които се радват много на всички експонати)

Да, и аз самият се чувствам като дете. Не искам никога да пораствам. Много е ценен начинът, по който възприемат света. Без задръжки, без преструвки, изненадват се от всичко. Изненадата не трябва да се губи за сметка на апатия.

Мислиш ли, че успехът ти влияе?

Надявам се да ми влияе добре. Всяка изложба ми дава нещо. Много често хора, които не са готови да понесат това, което давам, просто не идват и ме избягват.

Следващата изненада

Следващият проект на Кокимото е свъразан с „нещо между получовек и полукотка в полусвят“. Художникът разкрива още „Това е моето алтерего или начинът, по-който съм нещо повече от себе си, моето друго аз”. Очакваме проектът да бъде представен края на годината.