Георги Божилов-Слона/Сн.: Фейсбук профил на Фондация “Георги Божилов-Слона
Днес, 30 май, се навършват 17 години от смъртта на големият български художник Георги Божилов – Слона.
Той е виден представител на така наречената “Пловдивска школа от 60-те”, заедно с Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Колю Витковски, Георги Бояджиев – Бояджана и Христо Стефанов. Има над 25 самостоятелни изложби из България и чужбина, като работи в жанровете на портрета, пейзажа и фигуралната композиция. Създава и някои монументални творби в родния си град – Пловдив. Като цяло, любовта му към този град била голяма и там са едни от най-хубавите му моменти и приятелства. Имало е културна съмишленост по улиците на стария град в Пловдив, където била неговата къща, както например и тази на Атанас Кръстев. Той пък е известен като Начо Културата, защото чрез неговата инициативност, Пловдив и в частност Стария град е бил възроден. Но за него, друг път.
Слона е описван като тих, скромен и спокоен човек. Както пише за него изкуствоведът Даниела Чулова: “…аристократ на духа. Беше обичан и почитан от приятели и колеги. Едни намираха подкрепа в присъствието му, други – убежище в мълчанието му, трети – кураж в отправения иззад очилата умен поглед.” Допълва и следното: “Извънредно чувствителен и раним, Георги Божилов намира стабилността вътре в себе си, чувства се уютно в самотата си, страхува се от ръбатите контури на реалността и с болка признава, че е най-самотен, когато е сред много хора. За него Пловдив е оазис на красота и безвремие. Ателието е свят, в който с удоволствие “потъва”, без да изпитва необходимост да спори с реалността. Той предпочита да се вгледа в себе си – да води диалог със самотата или мълчаливо да споделя дълги артистични часове със своите приятели.”
Популярна е и голямата му любов с актрисата Катя Паскалева. Бурна и силна. Дватата са били женени, но връзката трае само 10 години. Това не е попречило, обаче, на останалото им след това приятелство и любов. Колкото и да е продължила връзката им, успели да са прескочат достатъчно препятствия.
И двамата претърпяват нещастен край, за съжаление, но остават в историята на българската култура. 30 май, 2001г. България губи един от най-големите си художници за XX век. Напът за своя изложба катастрофира на пътя Бургас-Царево. Приет е в бургаската болница с много вътрешни разкъсвания. Няколко часа по-късно издъхва.
Автор: Пламен Михайлов
