Сред най-слабо застъпените сфери в музикологичните изследвания в България се откроява полето на ранната музика. В същото време тази музикална традиция на европейското Средновековие, Ренесанс и Барок предоставя възможността за открояване на историческите процеси, довели до оформянето на Европа в сегашния ѝ вид, и ни позволява да вникнем във феномените, които не само са протиповоставяли народите на континента, но и са ги обединявали.
Един музикален жанр, който е особено подходящ за подобен тип анализ, е английският керъл (carol) от XV век – полифонична песенна форма на английски или латински език, която се заражда в Англия през късното Средновековие и се състои от строфи, изпълнявани от солист, и хоров рефрен, наречен „бърдън“ (burden), провеждан както в началото на песента, така и след всяка строфа. Главните ръкописи, в които могат да бъдат открити керъли, запазени с музика, са четири на брой: GB-Ctc O.3.58, GB-Ob MS. Arch. Selden B. 26, GB-Lbl Egerton 3307 (оттук насетне Egerton) и GB-Lbl Add. MS 5665 (оттук насетне Ritson). В тези четири ръкописа са събрани около 120 керъла и макар и по-голямата част от тях да са с религиозен или моралистичен характер, ориентиран около Рождественските празници, съществуват и образци с разнообразни светски функции като например песни, изпълнявани по време на хранене, и такива, изразяващи политически настроения.
Особен интерес предизвиква именно последната група песни, като тяхното присъствие може да се обясни с общите исторически процеси, които протичат в Англия по това време. През XV век на острова започва постепенно да се оформя национално мислене и себеприпознаване в английското общество. До известна степен това е провокирано от Стогодишната война – дълго продължилият конфликт с южната съседка дава необходимия тласък Англия да се отърси от няколко вековната връзка с Франция и френското кралско семейство. От битката при Хейстингс през 1066 г., когато Уилям Първи Завоевателя надделява над английската армия на крал Харолд Годуинсън и поставя началото на нормандското владичество на острова, чак до 1485 г. английската корона е в ръцете на френски родове (след Нормандската династия на трона застават представители на рода Плантагенет; дори и родът Ланкастър, от който излизат трима крале между 1399 и 1471, е кадетска линия на Плантегенет). Истинското отделяне от френската корона се осъществява с възкачването на английския престол на династията на Тюдорите в последната четвърт на петнадесетото столетие. Този процес се подкрепя и от започналия в края на предишния век стремеж за разчупването на езиковото статукво на острова – английският език, който дотогава се употребява само от простолюдието, постепенно излиза на преден план във всички прослойки в обществото (за сметка на френския, който до този момент е запазен за аристокрацията, и латинския – сред църковните среди). Особена роля за това изиграват и английските писатели. Както обяснява Дерек Пиърсал (2001, 23-24): „превръщането на Чосър в почитан автор е съществена част от процеса […], чрез който английският бива „упълномощен“, не просто легитимиран като литературен език, а представен от плеяда велики поети, които да се изправят редом до тези на Рим, Италия и Франция“.
Това постепенно оформяне на национално самосъзнание в английското общество е отразено в керълите чрез песни, които адресират „Англия“ като колективна единица, както и споменават за „английския народ“. Общо 11 на брой сред керълите, запазени с музика, политически заредените песни могат да бъдат открити във всички четири основни ръкописа, а някои от тях заради крайния си тон биват определяни дори и като „политическа пропаганда“ (Fallows, 2018, 92). Особено когато става дума за периода на управлението на Хенри V, когато Англия бележи значителен напредък във войната срещу Франция, не е трудно да се предположи, че подобни керъли, празнуващи победите на английската армия, са били често изпълнявани – не само като част от тържествата след подобни битки, но и като вид мнемонични пособия, както отбелязва Луиз Макинес (2017, 38-39): „какъв по-добър начин да се отпразнуват и да се запаметят емоционални събития в английската история от подобна ефективна, изцяло английска музикална форма с нейният повтарящ се бърдън и възможност за колективно пеене в рамките на церемонии и празненства?“.
Песента, с която задължително трябва да започне настоящия анализ, е Deo gracias, Anglia, известна още като „Керъла от Аженкур“, защото празнува триумфалната победа на Хенри V над по-многолюдната френска армия в едноименната битка от 25 октомври 1415 г. В поредица от 5 куплета керълът повествователно описва пристигането на краля в Нормандия, последвалата обсада и превземане на Арфльор, както и самата битка при Аженкур, при която френски благородници биват пленени и впоследствие отведени в Лондон. Песента завършва с призив към Господ да опази Хенри V, народа му и всички негови поддръжници, а бърдънът между всички куплети повтаря Deo gracias, Anglia, redde pro victoria („Отдай благодарност Богу, Англия, за победата“). Предполага се, че песента може би е била създадена за парада при завръщането на краля в Англия един месец по-късно на 23 ноември 1415 г. – запазени са немалко свидетелства, документиращи присъствието на музика на събитията по посрещането на Хенри V и армията му на родна земя, но Хелън Дийминг (2007, 34) предлага теорията, че е възможно керълът да е създаден след това, върху мелодичен материал от друга песен, звучала по време на парада, тъй като Deo gracias, Anglia започва с унисонен пасаж.
Друг керъл, който възпоменава събитията при Аженкур, е Enforce we us в ръкописа Egerton. Песента призовава към отдаване на почит към свети Георги – светеца-воин, който освен това е и покровител на Англия – като на него керълът приписва заслугата за победата над френската армия по време на битката. Веднага след тази песен в същия източник следва и Exultavit cor, където се пее за „божествената помощ“, оказана на Хенри V в битка, и макар и да не се уточнява за коя точно става дума, може да се предположи, че отново се прави препратка към победата при Аженкур.
Не винаги обаче керълите поставят Англия в опозиция на Франция. Benedicite Deo приканва всички да благославят Господа, като специално поставя „Англия и Франция и всички други империи“ (‘Anglia et Francia, cunctaque imperia’) заедно в това начинание. Дейвид Фелоус (2018, 94) предлага, че този стих намеква, че двете държави са имали общи цели и заради това изследователят смята, че песента може би е била създадена в периода между мирния договор в Троа от май 1420 г. и смъртта на Хенри V и Шарл VI през 1422. Независимо обаче дали керълът препраща към временния мир между двете съседки, в тази песен Англия е представена като колективна единица, обвързана от общо минало, вяра и цели. По подобен начин в керъла Anglia, tibi turbidas лирическият говорител призовава Англия към „надежда за светлина след мрачните сенки“ (‘Anglia, tibi turbidas spera lucem post tenebras’), както и към разрастване на приятелствата в опозиция на страха и тиранията. Очевидно отново става дума за период на мир след тежки военни действия, като Дейвид Фелоус (2018, 146-147) и тук предлага мирния договор от Троа като възможен повод за написването на керъла. В ръкописа Ritson присъства още един керъл, който говори за надеждата и мира – Jesu, for thy mercy. Носеща рубриката ad placitum, песента изразява молитва към Иисус, който да прекрати изливането на християнска кръв и да изпрати мир и добри вести от съседския народ (‘Jesu, for thy woundes five, save fro[m] shedding Christain blood; cease all great trouble of malice and strife, and of our neighbours send us tidings good’). Поради датирането на ръкописа от втората половина на петнадесетото столетие, се смята, че песента най-вероятно се отнася или за Войната на розите, или за поредицата от военни действия между Англия и Шотландия през 60-те години на века (McInnes, 2013, 194).
Още два керъла, които изразяват политически нагласи и които може би са били изпълнявани пред монарха на Англия, се намират в ръкописа Egerton – Princeps pacis и Princeps serenissime. Макар и двата керъла да се обръщат към принц, в първия случай това е Иисус, който позволява на „кралския закон да засвети“ (‘Lex lucescat regia’) и „чрез победа дава истински мир“ (‘Veram cum victoria Pacem nobis tribue’). Във втората песен обаче принцът е или Хенри V (Fallows, 2018, 96-97), или Хенри VI (McInnes, 2013, 194), като керълът възхвалява монарха за доброто управление, което ще бъде възнаградено „със светлина на светлината от родения от девица“ (‘Quod Lumen de Lumine Donet tibi hodie, Qui natus de virgine’).
Обособява се една последна група песни, посветени на свети Томас Бекет (1118-1170) – английски благородник, който в края на живота си служи като архиепископ на Кентърбъри. Влиза в спор с краля на Англия Хенри II заради правата и привилегиите на църквата, като това води до неговото убийство от привърженици на монарха. Във вековете след канонизацията си Бекет представлява обединяващ символ за Англия и затова има голямо количество произведения, които са му посветени. Сред тях са три песни от полифоничния керъл репертоар от XV век – Saint Thomas honour we, Letare, Cantuaria и Clangat Tuba. Причината за включването на тези керъли в групата на песните, изразяващи политически заряд, се дължи, от една страна, на самото убийство на Томас Бекет, което от момента на извършването си поляризира английското общество заради факта, че той се е противопоставил на краля – божествения наместник. От друга страна, Saint Thomas honour we е разположен сред други политически керъли в ръкописа Egerton – намира се директно между песните Anglia, tibi turbidas, Benedicite Deo и Enforce we us, които бяха обсъдени по-горе. Като се има предвид внимателната организация на източника, изглежда неправдоподобно да се предположи, че керълът за свети Томас е попаднал там случайно. Песента подробно описва живота и смъртта му в рамките на 7 строфи, като специално подчертава, че чрез смъртта си Томас Бекет освобождава църквата от подчиненото ѝ на краля и лордовете място. Актът на освобождаването чрез участието на светеца присъства и в керъла Clangat Tuba (‘Clangat tuba, martyr Thoma, ut libera sit Christi vinea’ – „Нека звучи тромпета, мъченико Томас, за да се освободи Христовото лозе“). Обединяващата функция на образа на светеца за английското общество пък е проявена в Letare, Cantuaria – това е единственият керъл, който изрично се обръща към „английския народ“ и го приканва към възхвала на Томас Бекет и неговата победа (‘Letare, Cantuaria, de sancti Thome victoria. Gens anglorum gaudeat in laudem pii mariris’ – „Ликувай, Кентърбъри, за победата на свети Томас. Нека английският народ ликува в прослава на благочестивия мъченик“).
Така в този самобитен жанр от XV век се открояват не само начините, по които постепенно се е оформило самосъзнанието на английския народ, но и ясно са отразени методите, по които музикантите от това столетие са участвали активно в политическия живот – от една страна чрез призиви към Господ, но от друга, чрез песни, изпълнявани в присъствието на монарха, които са приканяли към разбирателство, мир и общи цели и бъдеще.
Снимка: Deo gracias, Anglia в GB-Ob MS. Arch. Selden B. 26 © Bodleian Libraries, University of Oxford
