„Писалката на Господ“
Това предизвикателно заглавие ни въвежда в поетическата атмосфера на Александър Ал. Хаджихристов. „Писалката на Господ“ (изд. „Лексикон“, 2024) е сборник с избрани стихове под редакцията на Благовеста Касабова, с корица и цветни илюстрации на Любомир Славков. Определено може да се каже, че това е философско-енигматична поезия, която съчетава интровертната чувствителност на автора с визията му за света, пречупена през митологични и библейски понятия. Интересуват го теми като избора, който всеки от нас прави, компромисите в житейските възходи и опрощението в неизбежните пропадания. Личното никога не е по-голямо от общочовешкото, от националното и божественото. Ще видим проекциите на неговите идеи в различни по стил творби, а есенцията на неговата философска концепция е събрана в стихотворението „Код на Съдбата“:
Наравно със всички съм пред Съда на Небето,
в този ден Последен ни чака Смъртта!
Гледам с очите и със сърцето
екзекуцията на безброй грешни тела.
Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата?
Но Тя, признавам, и за миг не сгреши.
Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата?
Възмездителя какво ли за мен ще реши?
За автора:
Александър Ал. Хаджихристов е известен български режисьор, поет и драматург. Многостранните му таланти включват написване на есета, стихове, сценарии, режисьорски проекти. Реализирал е множество предавания, авторски рубрики, излъчвани по БНТ, Демо телевизия, Радио Експрес. Автор е на 8 пиеси и 14 филма. Сред филмите са: „Земята, градът и човекът“ (1989) – спечелил специалната награда на журито в международния филмов фестивал в Острава, Чехословакия; „Жаждата на градовете“, „Ерозия“, „Спасете времето“ – екологична киносага за Кремиковци. През 1991 г. създава документалния филм „Кураж“, явяващ се първият откровен филм за инвалидите, излъчван многократно по БНТ. Негови са филмите „Зелени патрули“, „Екоутопия“ – филм за екологията на човешкото сърце. През 2010 г. е избран за Председател на НЧ „Природа и наука – 1938“– София, където е и художествен ръководител от 35 години на Театър-студио „Вселената на човека“. Работил е като асистент-режисьор в киностудио „Бояна“, втори режисьор в Студио „Екран“, а през 1999 г. става художествен директор на Демо Телевизия, където с режисьора Бойко Илиев се опитват да възстановят по време на прехода Телевизионния театър. От 2010 г. е драматург в Народния театър „Иван Вазов“.
Анжела Димчева
