„В ПРИРОДАТА ИМА САМО СЛЪНЦЕ”
„РИСУВАХ, ДОКАТО ИМАШЕ СВЕТЛИНА”
Картините на Г. Железаров са истински изповеди на един поет. (Л. Михайлов, 1941)
Чуден, нежен лирик, същински майстор и съвършен техник. (Ср. Моров, 1941)
В масовите картини той е успял да развие своето дарование до пълни форми (Чачановски, 1941)
Г. Железаров е здрав реалист в творчеството си. В него няма загадки. Той рисува искрено действителността и сочи същността на нашето село с топлота и любов. (Н. Елмазова, 1941)
Изложбата на Г. Железаров е интересна не само като първа у нас по екзотичните свои сюжети. Тя разкрива дарбите и способността на един художник да почувства и нарисува с рядка леснина и финес красотата и формите на африканската природа на един далечен свят. (Н. Петков, 1941)
В малките платна от Алжир художникът е постигнал съвършенство в мекотата на тоновете, в оная романтична обстановка, която го е заобикаляла. (Любомир Михайлов, В. Заря, бр. 6048/1941).
Георги Железаров е отличен график, който впечатлява с крайно фините си екзотични скици от Алжир, изпълнени със знойна атмосфера на юга, с ленивия полузадрямал живот на улиците и със старинните сгради. Мекота и нежно преливане на багри показват природа, различна от нашата, с кактуси и палми, с отрязани артистично каменни арки, пред които струи мека светлина и се бори с мрака на улиците. (Емауил п.Димитров, в. Заря, бр. 6049/1941)
Напълно подчинен на алжирското небе, слънце и въздух, Г. Железаров рисува с трескаво увлечение своите арабски картини и пейзажи. От тях прозира синьогълъбовото небе, а по тесните калдъръмени улички се движат като видения, бедуини, наметнали се с широки и дълги бели наметала и покрили мургавобелите си лица. (Д-р Никола Петков, в. Дневник, бр. 12550/1941).
Георги Железаров е разнообразен в подбора на своите сюжети, в разработката им, талантлив в изписване на човешките фигури – живи, приковаващи нашето внимание, създаващи размисъл върху съдбата им. (Любомир Михайлов, в. Заря, бр. 6048/1941)
Георги Железаров е талантлив художник с големи възможности. Той постига резултати много лесно, което говори за способностите му да живописва бързо човешките фигури и да ги втъква в битови картини. (Преслав Кършовски, в. Мир, бр. 12360/1941)
Георги Железаров притежаваше богата душевност, философски разбирания за житейските несгоди и непобедима енергия за работа до посредните си дни. Умееше да се радва на слънцето, на светлината; умееше да взима всичко от тях, за да ги внесе посредством палитрата и четката в своите обекти. (Преслав Кършовски, 1982)
Живописното изкуство на Георги Железаров е едно откровение. По природни и зрителни възторзи той се съсредоточава върху земния и селищния пейзаж, а по социални чувства – към трудовия живот. Надминал е академичната натурност на ранните ни битописци; резюмира пейзажната чувствителност на Борис Денев, Ярослав Вешин, Никола Танев, Цено Тодоров. Специфично е, че пейзажите му са винаги оживени и хуманизирани от човешкото трудово присъствие. Рисува винаги на открито и това придава непосредственост и магнитна тръпност на живописната му материя. (Кирил Кръстев, 1986)
Георги Железаров закрепва импулсивно бързо впечатленията, без да е спектрален импресионист. Вкарва и вади светлините с пастелни и гвашови бликове. По психичен строй художникът потапя своите живописни видения, даже екзотичните, в дифузен филтър или привежда багрената пъстрота в една обща тоналност, в единно колоритно звучение. Георги Железаров остава един измерен, емоционален и художествено транспониран живописец, със своя лирична поетика, която ще го задържи в съзнанието ни между малкото изискани наши класици. (Кирил Кръстев, 1986)
Пленерист по метод, Г. Железаров е създал стотици картини в духа на импресионизма: звънки радостни мозайки от слънчеви отблясъци, летни изгледи или приглушени, нежно пастелни зимни гледки – в малък формат, с точен и лек замах на четката, с живописни стойности на баграта, с декоративно успокояване на формата. Живописта му, сочна, плътна и фактурна, носи точността и обмислената пестеливост на графичния изказ – лична нагласа плюс четвърт век школа от всекидневната работа с литография. (Ирина Мутафчиева, 1986)
С много участие Г. Железаров цял живот се вглежда във физическия труд. В картините му най-точно се отразява човешката му същност: труд и търсене, търсене – скромно, без самочувствието на откривател, по-скоро с търпението на вече последовател, с упоритостта на постоянно недоволния от себе си художник. (Ирина Мутафчиева, в. Народна култура, 3/1986)
Георги Железаров е един измерен, емоционално и художествено транспониращ живописец със своя приятна, притегателна физиономия, искрено подчинена на душевния му строй, със своя лична поетика, която ще го задържи в нашето съзнание между малкото изискани български класици. (Кирил Петров, сп. Природа и знание, 1986)
Лишени от изкуствена приповдигнатост, творбите на Г. Железаров изразяват правдиво и завладяващо великата съзидателна сила на човешкия труд. През дългото си поприще на живописец, той пресъздава с вълнение не само красотата на родната ни природа, но преди всичко богатия духовен и емоционален живот на българина. (Петър Константинов, в. Трудово дело/1986)
Георги Железаров е един феномен в нашата пластична култура. (Георги Шапкаров, 1992)
Неговият живописен изказ е стоплен от една голяма и естествена любов към земята, домашните животни, родния бит, българската архитектура и главно – към обикновения трудов човек от селото. (Георги Шапкаров, 1992)
Страстта на Г. Железаров са планините, притиснатите от дуварите селски улички, пазарите и суетнята около тях, кърският труд, градът. Навсякъде търси романтика и я намира. Цветните петна, обелелите от слънцето летни пейзажи издават импресиониста. В зимните платна той е пестелив в баграта, успокоил е формата. Не го изкушават филигринните подробности от архитектурата – може да акцентува върху едно, като приглуши друго. И всичко е премислено и пестеливо, навярно като следствие от литографския му стаж. (Янко Долапчиев, в. Континент, бр. 28/1994)
„Художник-реалист” – според едни, „субективен и жизнеутвърждаващ романтик” – според други. За нас, неговите обикновени почитатели, той е онзи българин, който ни връща към вечните и непреходни ценности в живота, ценности, които са в корена на всяко национално самочувствие. (Жана Вучкова, в. АЗ-БУки, бр. 7/1994)
Живописта на Г. Железаров носи в себе си носталгията по отминалото време, обвита в една почти неразбираема за съвременния човек поетичност. Размит пастел, съчетан с контрастната фактура на черния молив, акварел и маслени бои с обобщаващи и ведри мазки са изразните средства, с които художникът е сътворил хиляди картини за бъдните поколения. (Марио Николов, в. Подкрепа, бр. 28/1994)
Въпреки немалкото години, които носеше на гърба си, Г. Железаров неуморно рисуваше. Може би фактът, че рисуваше винаги на открито, в допир с всевластната природа, придава на творбите му съвършена простота. (Виктория Катранова, в. Стандарт, бр. 509/1994)
За Георги Железаров рисуването е равнозначно на свещенодействие., то е начин на живот и изключва показността. Самотният контакт с него е съкровен и интимен. Кръгът от приятели, с които Георги Железаров споделя направеното, е ограничен до неколцина, между които неговият кум Борис Денев и Преслав Кършовски. Но ателието му е безпределно. Това са Пирин, Рила, Витоша и Софийското поле, Градският парк, Цариград, Мароко, Флоренция, Тунис, Алжир (1926-1928). Мълчаливецът не е самотен, той се прекланя пред красотата на природата и се потапя и разтваря в нея. Не случайно Георги Железаров прави до края на живота си прекрасните си пейзажи и композиции на открито. Той е истински пленерист, рисува навън и то докато има светлина. В акта на рисуване, художникът постига възможно най-пълното сливане с природата. Актът рисуване е и за него своеобразен духовен екстаз, граничещ с докосване до божественото. Затова неговите пейзажи са облени със светлина, винаги населени от хора, предадени както е характерно за пантеизма, стафажно, значително умалени в сравнение с величието на природата. В този смисъл, пейзажите му носят определени елементи и на романтизъм. (проф. Аксиния Джурова, в. Дума, 2007)
