Ново издание на „Проблемът Спиноза“ (416 стр., цена: 26 лв.) потегля към книжарниците на 5 април. Автор е бележитият психоаналитик, терапевт и писател Ървин Д. Ялом. Преводът е дело на Ангелин Мичев, а художник на корицата е Живко Петров.
Заради антисемитска реч шестнайсетгодишният Алфред Розенберг е наказан да наизусти пасажи от биографията на Гьоте и с ужас узнава, че любимият му писател е бил почитател на еврейския философ Барух Спиноза. След време Розенберг става идеолог на нацизма, като не спира да търси решение на „проблема Спиноза“. Триста години по-рано заради своите неортодоксални религиозни възгледи Спиноза е отлъчен от амстердамската еврейска общност, живее кратко, беден и самотен, но написва трудове, които променят хода на историята. Преплитайки съдбите на Спиноза и Розенберг, опирайки се на своя психиатричен опит, Ялом хвърля светлина върху вътрешния свят на Спиноза, непорочния светски философ, и на Розенберг, безсъвестния масов убиец.
Спиноза е автор на множество схващания, които са в огромна степен актуални и до днес в моята професионална сфера. Например, че идеите, мислите и чувствата имат своя корен в предходни преживявания, че страстите могат да бъдат изследвани безстрастно, че постигането на разбиране води до надмогване на вътрешните ограничения. Затова пожелах да отдам почит на него и неговите открития, като напиша един роман на идеите. Но как се пише роман за човек, водил почти изцяло умозрителен живот?
Ървин Д. Ялом (р. 1931 г.) е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Научните му книги и добилите изключителна популярност заглавия „Екзистенциална психотерапия“, „Дарът на терапията“, „Мама и смисълът на живота“, „Все по-близо всеки ден“ го утвърждават като водеща фигура в съвременната невронаука. Удостоен е с Международната награда „Зигмунд Фройд“ и с наградата „Оскар Пфистер“ за значим принос в психотерапията. Оригиналният метод на д-р Ялом, свързващ психотерапията с фундаменталните екзистенциални проблеми, е в основата и на неговите блестящи белетристични творби: „Когато Ницше плака“, „Проблемът Спиноза“, „Изцелението на Шопенхауер“, „Палач на любовта“.
