В ролята на бедната девойка публиката ще види на 13 ноември Александрина Стоянова – Андреева в Софийската опера
Пепеляшка, или триумфа на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джоакино Росини, която ще се играе на сцената на Софийската опера на 13 ноември. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо. Първото представление на операта е на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим. Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.
Завладяващата приказна история за добрата девойка, която се превръща в принцеса, тук е леко видоизменена – героинята живее с доведения си баща и неговите дъщери. Няма я и добрата фея, която движи приказните трансформации в познатия на много поколения деца сюжет. Вместо нея действието ръководи наставникът на принц Рамиро, Алидоро. Няма тиква, няма магии, привидно няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба между сериозното и комичното – къде явно, къде полускрито, къде само с леко намигване. Елегантната режисура на Вера Петрова предизвиква усмивки и добро настроение дори там, където според либретото би трябвало да се чувстваме леко тъжни. Освен с Александрина Стоянова – Андреева, в ролята на Пепеляшка, софийската публика ще се срещне 13 ноември с : Хрисимир Дамянов (принц Рамиро), Атанас Младенов (Дандини ), Николай Петров (Дон Манифико ), Милена Гюрова (Клоринда), Благовеста Мекки-Цветкова (Тисбе ), Стефан Владимиров (Алидоро).
Диригент: Жорж Димитров
Постановка: Вера Петрова
Сценографията на Боряна Ангелова е необичайна и в пълно съзвучие с режисьорския прочит на творбата. Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като каляска, ту се превръщат в цветна градина. Свежото и ярко усещане от тези оригинални решения се допълва от пищните, умишлено решени на ръба между красивото и кича, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева.
Макар и предизвестен, хепиендът не идва от само себе си. Росини е взаимствал само по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри. Преплитането на темите за прошката и любовта, смирението и надеждите, които се сбъдват, прави толкова интересен и харесван крайния продукт на сцената на Софийската опера и балет. Освен многобройните си други достойнства, операта „Пепеляшка” вдъхва кураж и оптимизъм в твърде смутните времена, в които живеем.
Операта „Пепеляшка” се счита за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Поради обичайната липса на време, начин, срокове и темпове на композиране, цялата опера е завършена за три седмици. Увертюрата към операта „Пепеляшка” е изпълнявана често в концертни програми и участва в „стандартния” оркестров репертоар още от самото си създаване, заедно с повечето увертюри на Росини.
