Благотворително дружество – 1884, Съюзът на българските писатели и издателство „Български писател“ организират Тържествено честване по повод 185 години от рождението на Нешо Бончев – виден възрожденец, педагог, литературен критик, фолклорист, преводач и общественик.
Ще бъде представено новото литературно-историческо изследване „Нешо Бончев“, дело на Боян Ангелов. Книгата се издава в поредицата „Дълг и чест“ на изд. „Захарий Стоянов“.
Слово: член-кор. Иван Гранитски.
Заповядайте на 24 януари (сряда) 2024 г. от 15:00 ч.
Централен военен клуб – София, Зала 1, бул. „Цар Освободител“ №7
За книгата:
В монографичния си труд „Нешо Бончев“ Боян Ангелов разглежда съдбата на първия истински литературен критик, чиято харизма и интелектуална мощ грее в пантеона на най-видните просветите в Българското възраждане. Този биографично-историографски текст се обляга на широка документална канава, обхващайки събития от края на 18. век през целия 19. век, завършвайки с паралели и информация от началото на 20 век.
Съдбата и приносът на Нешо Бончев за българската книжовност са разгледани в паралел с деятелностите на още десетки личности, като всички те са свързани с град Панагюрище – града-първенец по духовна светлина, национално самосъзнание и революционен плам през Възраждането. Централна фигура в тези паралели е Марин Дринов.
Авторът разглежда геополитическите взаимодействия в средата на 19. век, от които нашият народ черпи примери за антиосманско поведение, икономическа развитие, национално самочувствие, народностна еманципация от гръцката хегемония и просветен ренесанс. „Този стремеж обуславя и разширение на рамките на християнския хуманизъм, особено характерен за нашите възрожденски църковни дейци… Просветата, науката и културата стават действени фактори за издигане на българското национално самочувствие“ – пише Боян Ангелов.
Много са забележителните личности на Панагюрище, които Боян Ангелов портретува в книгата си „Нешо Бончев“ с идеята, че всички те са брънки от една обща верига на национално-просветно въздигане на народа ни. Нешо Бончев е първият професионален литературен критик на България, който повежда борба срещу посредственото писане и изрича думите: „Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти…“. Още преди век и половина той развива идеите за равенство на културите в Европа, за уважение между народите.
Личи си, че тази книга е написана от поет, защото документално-биографичното е примесено с поетични картини, с цветни витражи и метафорични видения: „Сакралните страници на миналото отвеждат мислите ни към време, когато под същите зеленокоси върхове, под същото синьо-бяло поднебие далечните ни предци градят зидовете на просвещението и се надяват, че знанието ще доведе до нравствената същност на благоденстващата добрина“.
Анотация: Анжела Димчева
