Анжела Димчева
Традиционно на 9 юли – рождения ден на Патриарха на българската литература – столичани поднасят венци и цветя на паметника на Иван Вазов на ул. „Г. С. Раковски“ в градинката пред храм „Св. София“. Всяка година Националният литературен музей и Съюзът на българските писатели организират тържество, за да отдадат почит на най-обичания и превеждан български писател.
Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей – отбеляза, че Иван Вазов е единственият български поет, признат за Народен поет, удостоен с тази титла лично от цар Борис III през 1920 г.: „Той е гръбнакът на българската литература, създава всички литературни жанрове, в основата на словото му стои любовта към отечеството. Той ни учи на българщина“.
В словото си Боян Ангелов – председател на СБП – говори за продължаване на традициите, които Вазовите следовници би трябвало да продължат: „В този тържествен миг, когато бият камбаните на храм-паметника „Александър Невски“, ние говорим за човека, който превърна българския език в свещенодействие. Нека не забравяме, че българската кирилица, създадена от учениците на Кирил и Методий, е призната в ЕС и на нея пишат повече от 250 милиона души. Тя е създадена и подкрепена от царе и патриарси, а най-видният й изразител става Вазов. През тази година Съюзът на българските писатели отбелязва 110 години от създаването си. Неслучайно е наречен Вазовия съюз, защото през 1919 г., след Втората национална катастрофа, Вазов приема поканата на колегите си да стане почетен председател на Съюза“.
Прозвуча емблематичното стихотворение „Аз съм българче“ в изпълнение на малките рецитатори Хелена и Антон Петрови.
Припомнени бяха и думите на Иван Вазов: „Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; възпях нейните идеали, защото бяха свещени…“.
