“Коза ли е, риба ли е” – тази книга на Цветан Пешев е издадена от издателство “Ханлин” през 2017 година. Издадена е и толкова. Никой не се е сетил (или поне аз не знам, дано да не зная) да напише простичко ето това: Тази книга е образец на хумора, на тънката ирония, на закачката, на режисирания живот, на вкуса към неочакваното, на несломимия и талантлив усет на писателя към неговото време.
Тази книга на Цветан Пешев е радостна плесница върху дебелите бузи на прехвалени романисти и поети, зад чиито венци, ордени и награди често пъти се крие просто една “слаба работа”. Говоря за сегашното време. А за тогавашното време Цветан Пешев не е сдържал нито възторга си, нито огорчението си, нито прехласването, нито превиването от смях. Тази книга се родее със смеха на Чудомир, Станислав Стратиев и Георги Мишев. И е престъпление – литературно престъпление, да не се говори за такива книги.
Не знам кой, кога и къде захвърли очите на българската литературна критика, но тя недовижда такива книги, а е много “оката” за това, което й посочат. За истинските таланти се мълчи, а за фалшивите се пускат гръмотевици.
“Коза ли е, риба ли е” на Цветан Пешев е енциклопедия на онова време, когато литературата беше “Господ”, а Той “ходеше по земята”. (според Никола Радев).
Потърсете тази книга, прочетете я, ако обичате истината, наречена смях. И не забравяйте писатели като Цветан Пешев.Те не са за забравяне. За четене са, за наслада са.
Николай Милчев
