Посрещаме сурвакари!
На 1 януари в народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се нарича с много имена – Васильовден, Нова година, Сурваки и това без да се споменават всички варианти на тези названия. Днес е денят в който народният обичай повелява сурвакане за здраве през новата година. По стара традиция на този ден децата обикалят къщите с дрянови сурвачки, украсени с пуканки и сушени плодове. С потупване по гърба на стопаните се пожелава здраве и благоденствие. В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.
Всяко сурвакане започва със „Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл, чийто произход остава неясен – непознат е за останалите славяни и азиатските народи, които живеят на земите, населявани някога от прабългарите. Неизвестен е бил този ритуал и при траките. Затова сурвакането може да се нарече уникален български обичай.
Домакинята от своя страна дарява на децата кравайчета, дребни пари и лакомства. В някои краища на България се провеждат и кукерски шествия. Това са мъже ергени, предрешени като зверове или обикновени персонажи. На главите си те носят кожени маски. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж.
Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител на Църквата
Свети Василий Велики е един от най-почитаните християнски учители и светители на Църквата. Той е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. При формиране на неговия характер и християнско възпитание дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина, които също са канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий (по-късно епископ Нисийски) в истините на вярата и християнските ценности и ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата. По-късно Василий и Григорий учат във философската школа в Кесария, където се запознават и с Григорий Богослов – епископ и борец срещу арианската и македонианската ерес, които смущавали Източната църква през ІV век и били осъдени на Първия и Втория вселенски събори.
След това първоначално образование в родния град младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина, където учи заедно с бъдещия император Юлиан Отстъпник. Негови учители са били прочути за времето си философи и ритори като Химерий и Прохерезий. В тази философска школа младият християнин усвоява тогавашното знание като се интересува и от медицина, което ще допринесе по-късно за неговото успешно служение като епископ и духовен учител на Църквата.
След като завършва своето обучение по философия Свети Василий Велики посещава християнските монаси в Египетската пустиня, за да провери и възпълни своето философско образование с духовната мъдрост на вярата и християнския аскетически опит. Светските науки били полезни за живота, но истинската философия, според християните, се съдържа в Христовите истини на Евангелието. Така вървейки по пътя на знанието и духовния опит, и постигнал върховете на тогавашното философско познание в областта на светските науки, изпитал себе си чрез духовния живот и строгия аскетичен опит на монашеството, свети Василий се завърнал в своята родина Кападокия и се установил близо до град Неокесария край бреговете на реката Ирис. Там той създава, заедно със свои събратя и сподвижници, скромно монашеско общежитие, а по-късно написва и специални монашески правила за подвижничество в общежителните манастири. С това св. Василий Велики става един от основните църковни отци и учители, които са създали и дали на Църквата древните монашески правила, по които живеят православните монаси и се изграждат манастирите и до ден днешен.
Малко по-късно към св. Василий се присъединили неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов, с когото заедно се заемат с духовни подвизи, богословска дейност и книжовен труд. В този манастир те създават едни от първите духовно-аскетични сборници за християнски подвижнически живот като извличат полезното от богословските съчинения на Ориген и други църковни учители и съставят специален сборник с името„Филокалия” (Добротолюбие). С този книжовен труд двамата светители полагат началото на църковната традиция за събиране и кодифициране на духовното учение за подвижническия живот, което по-късно е продължено от монасите на Света гора чрез събиране на най-важното от Православното предание за духовния живот и молитвата в известния сборник „Добротолюбие“, който познаваме днес.
Така чрез своите правила за монашеския живот, подвижнически нравствени правила за борба с греха и християнско благочестие и други канонични разпоредби за църковния живот свети Василий Велики става един от първите църковни канонисти като създава специални кодекси от канони и църковни правила, които векове наред, а и до ден днешен, се използват в живота на Православната църква. Важно значение имат каноничните разпоредби и църковни правила на Василий Велики за брачния живот, за налагане на различни епитимии при изправлението на духовния и нравствен живот на християните и превъзмогването на различните грехове.
Като епископ на Кесария Кападокийска Свети Василий се заема с организирането на православната общност и укрепване на вярата в църковния диоцез, който му бил поверен, защото позициите на Православието по това време били силно разклатени от агресивното поведение на арианите и от арианската политика на тогавашните императори. Свети Василий създава множество проповеди и слова, нравоучителни послания и канонични разпоредби, но може би една от най-важните му заслуги е създаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на общо чино последование на Светата Божествена литургия, което и до ден днешен се отслужва в Православната църква. Това е известната и днес Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски познания и духовен опит на своя създател. Богословието на светия отец се разкрива по един въздействен начин особено в молитвословията на Евхаристийния канон от неговата литургия. Това молитвено и литургично последование, което св. Василий въвежда в богослужебната практика, се опира на църковното предание на Древната църква, които той познава и успешно кодифицира за целите на своето служение и нуждите на Източната църква като събира и синтезира в едно ново чино последование богатството на по-древните източно-православни литургични традиции.
По неговия път по-късно върви и св. Йоан Златоуст като архиепископ на Константинопол. Свети Василий в своето светителско служение като архиепископ на Кесария Кападокийска води и множество полемични и догматически спорове в защита на Православието и Никейското вероопределение и произнася много проповеди, беседи и нравоучителни слова за духовно укрепване на своите пасоми. Полемиката му е насочена главно срещу арианите и евномианите и има за цел да утвърди Никейското изповедание на вярата в Сина Божий, което е утвърдено от Първия вселенски събор.
Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски беседи върху библейския разказ за сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие”. В тези свои беседи светителят събира в единен богословски синтез богооткровените истини на Свещеното Писание с познанието на тогавашните науки и философското знание на епохата. Въз основата на този класически за източната гръцка патристика и православна богословска мисъл труд по-късно старобългарският книжовник Йоан Екзарх създава в Преславската школа своята средновековна преводна творба „Шестоднев”, в която включва като основен източник беседите на св. Василий Велики върху библейския разказ за Божиите творчески действия и създаването на тварния свят и човека.
Много важно място в пастирската и църковна дейност на св. Василий Велики заема и социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своя диоцез много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, и създал сиропиталища, известни като Град на милосърдието или „Василиада”. В този град всеки болен или нуждаещ се от подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си изкарвали сами своята прехрана и помагали за издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото.
Свети Василий бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и противниците на Православната вяра нито пред гонителите на Църквата. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие.
Св. Василий е починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари /14 януари стар стил/.
На днешния ден празнуват: Васил, Василен, Василена, Василий, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо.
Източник: Православен свят
