Днес Българската православна църква празнува рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен
Православната църква чества на 24 юни рождението на Йоан Кръстител. Според вярването, неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Дал е свето кръщение и на Исус Христос.
Пак той предсказал пришествието на месията.. защото е предрекъл появата на Христос на земята и е подготвил неговия път с проповедите си. Той ги започва още когато е 30-годишен – убеждавал е хората да се покаят за своите грехове, да отворят душата си за Бога и да се подготвят за идването му. Според преданието той е бил изпратен именно от Него, за да подготви пътя на Христос. За първото деяние е наречен Кръстител. За второто – Предтеча.
Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.
Традиции, обичаи и поверия за Еньовден
Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. На този ден годината клони към зима. Св. Еньо, който “облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима”, “Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.
Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.
Набрани в ранното утро на Еньовден, билките са най-лековити. След този ден те губят от силата си. На Еньовден се прави и голям венец от колкото може повече билки и под него минават всички за здраве. Венецът се запазва, защото е лечебен. Хората, които се къпят на Еньовден, ще бъдат здрави през годината. Ако на Еньовден си измиете косата,тя ще е лъскава и здрава.
Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
Разпространен е обичаят Еньова буля, в който участват само моми. От предния ден всяка мома свива своя китка, китките се пускат в котле с „мълчана“ вода и се оставят да пренощуват в градинката, за да „видят звездите“. Сутринта всички се събират, обличат като булка малко момиченце с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие
Обичаят е много сходен с ладуването на Васильовден и лазаруването на Лазаровден. Според народните вярвания Еньовден е много подходящ за магии и гадания. Този ден се смята за поврат в природния и астрономичен кръговрат. Билките притежават магическа сила, защото са събрали досега цялата мощ на слънцето, което от този момент променя своя ход. Водата притежава особена сила в периодите на преход, тя очиства човека от вредни въздействия.
Еньовден е последният ден, на който момите се събират заедно, затова моминските гадания едновременно изпълняват няколко задачи – защитават реколтата, увеличават плодородието, осигуряват здравето и продължават родовия ритъм.
На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е “хаталия” (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.
Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от “мамници”. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Но на този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка – покаянието.
Именници на днешния ден са:
Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян, Диан, Дияна, Диана, Деян, Деан, Деяна, Деана, Биляна.
БПЦ, Български празници и обичаи,снимки:Wikipedia
