Отличието ще бъде връчено лично от Краля на Норвегия Харалд V на 21 май
Норвежката академия за науки съобщава, че тазгодишната награда „Абел”, която е създадена по образец на „Нобел”, ще отиде при Карън Уленбек, която е професор в Университета в Тексас, Остин.
Приносът на Карън е в областта на математическия анализ, геометрията и математическата физика.
“Карън Уленбек получава Абеловата награда за 2019 г. за работата си в областта на геометричния анализ и калибровъчната теория, която доведе до драстични промени в областта на математиката”, заяви в изявление председателят на комисията на Абел Ханс Мунте-Каас.
Наречена на името на норвежкия математик Нилс Хенрик Абел (1802-1829), наградата е създадена от правителството на Осло през 2002 г., за да отличи постиженията в областта на математиката – дисциплина, която не е включена в Нобеловите награди. Затова и Абеловата награда е известна още като “Нобелова награда за математика”. От 607 Нобелови награди за физика, химия или медицина, раздадени между 1901 и 2018 г., само 19 жени са сред наградените.
“Трудно е обаче да бъдеш пример за подражание, защото това, което наистина трябва да направиш, е да покажеш на учениците как несъвършените хора могат да постигат подобни постижения… Може би съм невероятен математик, но също така съм обикновен човек.”
Проф. Карен Кескула Уленбек е родена на 24 август 1942 г. в Кливланд, Охайо, изранала в Ню Джърси и е следвала в Мичиганския ниверситет. Първото ѝ фамилно име е Кескулла, наследнено от единия ѝ дядо, който е с естонски произход.
В момента 76-годишната носителка на Абеловата награда е преподавател и почетен професор в Тексаския университет, в Остин, а вече и първата жена носител на престижното отличие – наградата Абел за постижения в сферата на математическите науки.
Проф. Уленбек е заслужила приза посредством „фундаменталното въздействие на работата ѝ върху анализа, геометрията и математическата физика“. Проф. Уленбек е в основата на раздел известен като геометричен анализ, а сред най-важните ѝ постижения е теорията за предвидимост в математиката, инспирирана от сапунените мехурчета.
„Тя направи неща, които никой не се беше сетил да направи и след като ги осъществи, постави основите на нов раздел в математиката“ казва за нея Алис Чанг, преподавател от университета „Принстън” и част от комитета по определяне на призьорите за наградата Абел. “Тя разработи инструменти и методи за глобален анализ, които сега са част от инструментариума на специалистите по геометрия и аналитиците”, споделят от академията. “Нейните теории революционираха разбирането ни за минимални повърхности, като онези, образувани от сапунени мехурчета, и за проблемите, свързани с минимизирането в по-големи измерения/мащаби”, допълват от академията.
Проф. Уленбек е разбрала за присъденото ѝ отличие и историческа победа като пионер сред жените, посредством съобщение на мобилния си телефон. Твърди, че все още не е решила какво ще прави с паричните средства, които съпътстват признанието.
„Излизайки от църквата видях, че имам съобщение от Алис Чанг, с въпрос дали бих приела обаждане от Норвегия. Като се прибрах се обадих и те ми съобщиха новината.“ разказва проф. Уленбек.
„Направила е неща, за които никой не се е замислял преди”, казва Сун Юн Алис Чанг, математик в университета в Принстън, която е била и част от комисията.
Отличието, по традиция ще бъде връчено лично от Краля на Норвегия Харалд V на 21 май, заедно с парична награда възлизаща на 700 000 щатски долара. Абеловата награда (или Нобеловата награда за математика) се присъжда от 2003-та година насам и всички носители до момента са мъже.
Карън неведнъж е печелила световни признания за приноса си в математиката, но наградата „Абел”, еквивалент на „Нобел”, е най-голямото постижение в живота ѝ до този момент.
Източик:Vesti.bg,Pixabay
