СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ, „РОМЕО и ЖУЛИЕТА“
Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Ленинградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.
Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.
Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.
В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.
Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ).
В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.
Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.
През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.
На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.
Виолета Тончева
НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО В ХОРЕОГРАФИЯТА Е ЧУВСТВОТО
Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев; ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.
Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.
Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.
С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.
След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.
Като изразно средство, Вие предпочитате съвременната хореография и в тази област създадохте свой стил. Кои са характеристиките на стила Сабрина Боско?
Моят хореографски стил се опира на класическата хореография, но използва и съвременни изразни средства. В моята хореография тялото се чувства свободно и артистът влага докрай своята чувствителност. Тези характеристики може да разпознаете във всички мои постановки.
Федерико Мелла и Мартина Префетто познаваме от блестящите им изпълнения в „Либертанго“ и нищо чудно, че сега сте ги избрали за главните роли в „Ромео и Жулиета“. Какви са изискванията Ви към тях?
Мартина и Федерико бяха чудесни в „Либертанго“. Едновременно технични и емоционални, те умело изграждат своите персонажи. Мисля също, че хубавото приятелство, което съществува между тях, също допринася за успеха им като балетна двойка. Интересно е да се види как те сега подхождат към по-големи и по-сложни герои като Ромео и Жулиета, колко внимателно пресъздават нежността и мекотата в образите на двамата влюбени. С удоволствие работя с Мартина и Федерико, една наистина великолепна балетна двойка, която умее по много различни начини да предаде експресията с езика на танца. С „Ромео и Жулиета“ им предоставих шанс за израстване, от който те се възползват, за да покажат най-доброто от себе си и да постигнат високо художествено ниво, което, убедена съм, публиката ще оцени по достойнство.
Какви са впечатленията Ви от балета на Варненската опера?
Интернационалната балетна трупа на Варненската опера се състои от избрани с кастинг танцьори от различни националности, с които ми е приятно да работя. Тук се почувствах сред приятели, още първия път, когато госпожа Димова ме покани да поставя „Либертанго“. Сега правим „Ромео и Жулиета“, а след това ще се подготвяме за лятната премиера на „Едит Пиаф“. Работила съм и в други български градове и винаги ми е приятно да бъда в България. С удоволствие се връщам и във Варна. Но знаете ли, когато си непрекъснато в балетната зала, непрекъснато репетираш и нямаш време за нищо друго, донякъде е все едно дали си във Франция, Италия или България. Навсякъде вършиш едно и също нещо, което обаче най-много харесваш, аз се чувствам най-добре в балетната зала (усмихва се).
Мартина и Федерико, как ще опишете своите Жулиета и Ромео?
За пръв път танцувам Жулиета, във Варна ще бъде дебютът ми в тази партия. Жулиета е мила и нежна, иска да обича и да бъде обичана. Харесвам я и съм щастлива, че имам възможността да се превъплътя в този красив персонаж.
За мен няма да е дебют, тъй като в Италия вече много пъти съм излизал на сцената като Ромео. Ромео е олицетворение на влюбения младеж, готов да се жертва за любимата.
Срещате ли трудности в хореографията, кои моменти бихте откроили в нея?
Трудностите не са в стъпките и движенията, а в емоциите, в пресъздаването на трепетите на любовта и страстта, на страха и всички останали чувства, с които е наситен балетът. А ако трябва да говоря за конкретна част, допада ми първото излизане на сцената, когато Жулиета и Ромео се запознават, както и па де дьо-то под балкона.
Интерпретацията на балета в хореографския прочит на Сабрина Боско е различна, интересна и може би в това се състои трудността. Иначе аз, също като Мартина, харесвам първата среща и първото па де дьо на Ромео и Жулиета. Важен и много силен момент е също сцената на смъртта.
Защо обичате балета?
Мартина Префетто: Балетът е моят живот.
Федерико Мелла: И моят. Балетът ме привлича с възможността да играя много роли.
Сабрина Боско: Обичам балета, защото съм балерина и трябва да танцувам балет, за да се чувствам добре. Чрез балета ние разказваме нещо, което иначе не можем да направим с думи и за мен като човек този начин да общувам с другите хора е много важен. В този смисъл и с благодарност към многобройните зрители на моето „Либертанго“, бих искала отново да ги поканя – тях и всички останали почитатели на балетното изкуство, на „Ромео и Жулиета“, за да видят и една друга моя страна и един различен начин на изразяване.
Мартина Префетто и Федерико Мелла: И ние – Ромео и Жулиета, ще ви очакваме.
САБРИНА БОСКО завършва Националното балетно училище в Хавана, Куба и Танцовата академия на Teatro Nuovo в Торино. Танцува в Deutsche Oper Berlin и оперните театри в Оберхаузен и Волфсбург. След завръщането си в Италия има ангажименти в Teatro Nuovo в Торино и си сътрудничи с Паоло Бортолуци, който я кани в Deutsche Oper am Rhein в Дюселдорф. Танцува също в балета на Фолксопер Виена, след което постъпва като репетитор във Виенската Щатсопера. През 2006 г. участва в постановка на балета “Ромео и Жулиета”, по покана на прочутата италианска примабалерина Карла Фрачи, става нейна асистентка и балетмайстор на Оперния театър в Рим.
Сабрина Боско продължава да работи в чужбина, в партньорство с Виенската Щатсопера и Операта в Лайпциг. Заема позициите на Артистичен директор на Академия “Scuola Danza”, “Нео-класически балет”, Международния конкурс за танци в Кьолн и Festival Internazionale della danza e delle danze. През юни 2016 получава приза “Schiaccianoci d`oro” за умението й да формира млади таланти и да създава професионални танцьори. През 2018 следва още една награда за заслуги в танцовата педагогика от “Grugliasco in Danza” и от регион Пиемонте. Отличена е също като “Най-добър танцов педагог” на Международния конкурс за танцови изпълнители „Хелиос“ 2019, “Да танцувам в Албания 2019” и ГМТК – Глобален международен танцов конкурс 2019 в Уенжу, Китай, където е и президент на журито.
Сабрина Боско поставя танцови спектакли в Германия, Италия, Сърбия, РС Македония, Чехия. Публиката на Опера в Летния театър – Варна 2022 посрещна с възторг нейната постановка „Либертанго“ по музика на Пиацола, а през 2023 г. Държавна опера Варна ангажира известната балерина и един от най-изявените танцови педагози на нашето съвремие за премиерни постановки на балета „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев и „Едит Пиаф“, балетен спектакъл с вечните шансони, изпяти от „Врабчето на Париж“.
“РОМЕО И ЖУЛИЕТА”
Балет по музика на Сергей Прокофиев
Хореография Сабрина Боско
Сценографска идея Сергей Бобров
Художник Ася Стоименова
Балет на Държавна опера Варна с Мартина Префетто – Жулиета, и Федерико Мелла – Ромео.
Премиера – 8 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
