Двата работни дни в годината за народните представители приключиха и след обсъждания на две заседания, продължили повече от 30 часа, бюджетът за следващата година вече е факт.
Предвиждания и разпределения
В бюджета за 2018 г. се предвижда икономическият ръст слабо да се забави до 3,9%, крайното потребление да се повиши с 4,7 %, а ръстът при инвестициите да се ускори до 4,3 %. При засилване на вътрешното търсене, растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1 %. През 2018 г. нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2 %. В средносрочен план за данъците не се предвиждат значителни промени, като се запазва правителственият приоритет за ниски данъци.
С приетия бюджет бяха предвидени 180,5 млн. лв.за опазване на границата, а 35, 2 млн. лева са средствата отделени за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища в държавния бюджет за 2018 година. Общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините в бюджета за следващата година е 2,780 млрд. лева. Предвидени са трансфери за местни дейности в размер на 284,022 млн. лева. Депутатите приеха бюджета на Министерството на Председателството на Съвета на ЕС през 2018 година с разходи от 3,300 млн. лева.
Парламентът одобри и трансферите за Българска академия на науките и за държавните висши училища за следващата година. За БАН са отпуснати – 83 млн.лева, за Софийски университет “Св.Климент Охридски” – 58 млн.лева, за Университета за национално и световно стопанство – близо 22 млн.лева. Техническият университет – София ще получи догодина 41 млн. лева, Медицинският университет в София – 34 млн. лева, а Университетът по архитектура, строителство и геодезия – 13 млн. лева.
Народните представители първоначално отхвърлиха първоначалното предложението от алтернативния бюджет на БСП да отпуснат 1,130 млн. лв. за ремонт на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” и Зографския манастир в Света гора, но министърът на финансите Владислав Горанов увери, че въпреки резултатът от гласуването, инвестицията в тези обекти ще бъде реализирана.
Финални думи
След окончателното приемане на Бюджет 2018 министър Горанов направи изявление, в което подчерта, че той дава основа за продължаващо устойчиво развитие.
„Там, където дебатите бяха смислени бяха смислени, а там където не бяха – бяха дълги. Докато нещата се случват в пленарна зала значи законът има върховенство и всичко в държавата е наред”, коментира той.
„Ниската преразпределителна роля на държавата изисква от една страна много по-висока ефективност на държавните разходи, предизвикателство основно към изпълнителната власт. Със сигурност дава възможност на обикновения инициативен човек да взима решения за това как да разходва това, което създава”, обясни той.
„Нашата доктрина е, че свободният, образован и инициативен човек може сам да вземе решение как да харчи създаваното от него. Ако се изкушим да увеличим дела на държавата значи, че сме лицемерни и че смятаме, че сме по-умни от българските граждани”, каза още Горанов.
