В Музей-галерия “АНЕЛ” на 25 октомври (вторник) от 18.00 ч. ще бъде открита изложбата “СВЕТОВИДЕНИЯ” на художника ЛЕВЕНТ МОРЕ

30 години след…

Пламен В. Петров

Първата си самостоятелна изложба художникът Левент Море подрежда през 1992 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Тогава той e увлечен в работата си в полето на монохромното, разгръщайки идеите си върху голямоформатни платна и хартия със средствата на живописта и графиката. Едно впечатляващо първо встъпване в художествения живот у нас в годините, когато България пое по пътя на своя дълъг и в много отношения тревожен преход към настоящото ни съвремие.

Тази изложба обаче е и своеобразен маркер за присъствието на автора в собствената му родина. Подредена в заличената днес от културната инфраструктура на страната ни Национална галерия за чуждестранно изкуство, тя сякаш легитимира Левент Море като чужденец в родината му. Но тук, както пише Георг Зимел, имаме предвид чужденец, но „не в многократно използвания смисъл на бродещия, който днес идва, а утре си отива, а в смисъл на този, който днес идва, а утре остава – така да се каже, на потенциалния бродещ; на този, който, макар и да не е продължил пътя си, не е преодолял напълно разрива между идване и отиване“.

Днес, 30 години по-късно, Левент Море се явява с новата си самостоятелна изложба. Извървял собствения си преход, той вече е друг. Завладян от обаянието на цветовете, опитомил експресивния жест и майсторството на композицията, той извежда върху новите си платна визуални идеи, които макар да са провокирани от конкретното и да са изведени до абстракция, в тях всякога прозират белезите на натурата. Деликатно, непринудено, привидно въображаемо.

Но Левент Море остава в нещо и все същият. Три десетилетия по-късно той продължава да мисли, живее, работи като чужденец. Но не като жест на претенция, в потвърждение на полученото отвъд границите на родината художествено образование, а като същностна потребност, позволяваща му да опази, съхрани, а сетне и да въплъти в платната си бродническата си нагласа към действителността. Действителност, към която, приспособиш ли се, сетивата за големите непреходни стойности на битието всякога помръкват.